Определение № 2992 от 21.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2469/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на процесуален представител на ТД Митница Бургас против определение № 231 от 13 февруари 2025 г., постановено по адм. д. № 52/2025 г. по описа на Административен съд Ямбол, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК производството по канд № 52/2025 г. на Административен съд Ямбол е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д. № 7814/2024 г. на Районен съд Бургас. Частният жалбоподател обосновава изводи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон – основание за обжалване по чл. 209, т. 3 от АПК, във връзка с чл. 236 от АПК. Ответникът по частната жалба изразява становище за нейната неоснователност. Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да определи частната жалба като основателна, тази съдебна инстанция съобразява следните, установени по спора факти. Производството по делото пред Административен съд Ямбол е образувано по искане на Милат Карпет България ЕООД за възобновяване на производството по канд № 270/2024 г. по описа на Административен съд Ямбол, образувано срещу решение № 109 от 29.03.2024 г., постановено по анд № 1376/2023 г. по описа на Районен съд Сливен, с което е потвърдено наказателно постановление № BG2023/1000-2403/НП от 2023 г., издадено от началника на отдел Митническо разузнаване и разследване в ТД Митница Бургас. Искането за възобновяване е второ по ред. Искането за възобновяване е обосновано с открито ново доказателство – доклад за фактически констатации след извършени договорени процедури за проверка на произведени количества от продукция готови килими. С определението, предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред тази съдебна инстанция, първоинстанционният съд е спрял производството по делото. Първоинстанционният съд е посочил служебно известното му обстоятелство, че пред Районен съд Бургас е образувано гр.д. № 7814 от 2024 г. по искова молба от Милат Карпет България ЕООД, с която се иска да се признае за установено, че документ справка за закупените готови и полуготови килими, е неистински. Определението е неправилно. Спирането на делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК следва да се извърши при наличието на друг спор между същите страни, който има преюдициално значение за спорното материално право по разглежданото дело. Този спор следва да е висящ и решението по него да е от значение за разрешаването на тази претенция. Тази съдебна инстанция установява, че по делото не са налице конкретни данни относно предмета на спора, за да се направи извод за наличието на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Следва да се посочи, че законодателят няма предвид всяка възможна връзка между две висящи дела, а точно определена зависимост, при която следва де се зачетат последиците от влязло в сила решение или присъда по обуславящото дело. В мотивите на тълкувателно решение № 2 от 19.11.2014 г. по т.д. № 2 от 2014 г. и тълкувателно решение № 8 от 07.05.2014 г. по т.д. № 8 от 2013 г. на ОСГТК е посочено, че основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. В тълкувателните мотиви по т. 5 на тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по т.д. № 7 от 2014 г. на ОСТГК тази зависимост е обяснена и със съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение. От изложеното следва, че връзката между делата, която има предвид чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела. Несъмнено е обстоятелството, че преценката на първоинстанционния съд за обстоятелство, което му било служебно известно не изпълнява критериите за конкретно съществуваща, безспорно установена връзка между двете дела. Следва да се съобрази и обстоятелството, че за да бъде спряно делото в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, следва да е налице връзка на обусловеност между спряното дело, което следва да е висящо и друго висящо дело, което се разглежда в същия или в друг съд. За да бъде едно дело обуславящо е необходимо не само да има връзка между предметите на делата, но и между страните по тях, така че страните по обусловеното дело да могат да се позоват на правоустановяващото действие на силата на пресъдено нещо по обуславящото дело. По производството, по което е постановено спиране от първоинстанционния съд не сее съдържа дори информация за гражданското дело, което първоинстанционният съд е определил като обуславящо за разрешаването на спора, поради което остава неясно обстоятелството за направената преценка от първоинстанционния съд. Следва да се съобрази и обстоятелството, че производството по възобновяване по чл. 70 от ЗАНН е извънреден способ за защита при наличието на изчерпателно посочени в закона основания, то не е производство по съществото на самото дело. Молбата за възобновяване на производството не води автоматично до неговото възобновяване, съответно висящност. Следователно към момента на спиране на производството от първоинстанционния съд не е налице висящ спор по обусловеното дело, същото е приключило с влязло в сила съдебно решение. При съобразяване на тези обстоятелства, обжалваното определение на първоинстанционния съд за спиране на образуваното пред него производство, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК е незаконосъобразно и следва да се отмени, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Като съобрази изложените фактически и правни изводи, Върховният административен съд, състав на първо отделение