Определение № 4654 от 30.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1840/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. И. Д., чрез адв. А. П., срещу въззивно решение № 3/11.01.2024 г., постановено по възз. гр. д. № 397/2023 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 726/16.06.2023 г. по гр. д. № 302/2022 г. на Окръжен съд – Варна в частта, с която жалбоподателката е осъдена на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД да заплати на В. Г. В. сумата 500 000 лв. – главница по договор за заем от 11.11.2019 г., както и сумата 8 750 лв. – мораторна лихва за периода 08.12.2021 г. до 08.02.2022 г. С определение № 241/22.01.2025 г. касационното производство е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК, вр. с чл. 637, ал. 1 ТЗ, поради откриване на производство по несъстоятелност по чл. 760а и сл. ТЗ за ответницата – длъжник, в качеството й на предприемач – земеделски производител, като ВКС периодично е изисквал справки за движението на делото за несъстоятелността. Видно от приложените копия от съдебни актове, за синдик в производството по несъстоятелност е назначен Л. М. Б.. В хода на настоящото дело, с молба вх. № 18275/01.09.2026 г. касаторката е направила изявление, че оттегля изцяло подадената от нея касационна жалба. Съдът е изпратил препис от молбата на синдика Л.Б., който в писмено становище от 25.09.2026 г. е заявил, че потвърждава действията на несъстоятелния длъжник по оттеглянето на касационната жалба. При тези данни, ВКС намира следното: Настоящото производство, което към момента е спряно на основание чл.229, ал. 1, т. 7 ГПК, вр. с чл. 637, ал. 1 ТЗ, следва да се възобнови. Съгласно разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ГПК, във всяко положение на делото страната може да оттегли изцяло или отчасти подадената жалба. Предвид направеното от касаторката (в несъстоятелност) волеизявление за десезиране на съда, потвърдено и от синдика Л.Б., съставът на ВКС счита, че са налице предпоставките на чл. 264, ал. 1 ГПК и производството по делото следва да се прекрати. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на ответника по касационната жалба следва да се присъдят поисканите и направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 18 000 лв., която след превалутиране възлиза на 9 203,25 евро. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение