Определение № 9246 от 29.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9401/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във вр. с чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. П. М., чрез процесуалния си представител адв. Табаков, против Определение № 10055 от 25.08.2026г., постановено по дело № 2666/2026г. по описа на Административен съд- Пловдив, с което е охвърлено искането й за спиране на предварителното изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1030-001180 от 28.07.2026 г. на началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив. В частната жалба се твърди, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда, според който не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК. Сочи, че към 25.07.2026 г. е сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност", което именно съставлява ново обстоятелство, на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП регистрацията на процесното МПС е възстановена служебно. Моли съдът да отмени атакуваното определението и да постанови друго, с което да бъде допуснато спиране предварителното изпълнение на акта. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – Началник група към ОДМВР-Пловдив, сектор ПП-Пловдив, редовно уведомен, не изразява становище по основателността на частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна по делото, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд-Пловдив е образувано е по жалба на М. П. М. срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1030-001180 от 28.07.2026 г. на началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с която на лицето е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. “з“, подб. “г“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. В сезиращата съда жалба е инкорпорирано и особено искане – за спиране предварителното изпълнение на посочената Заповед на основание чл. 166 АПК. За да отхвърли искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнението, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не е доказал настъпването на значителна или труднопоправима вреда, в резултат на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта. Изложил е мотиви, че посочените лични затруднения не могат да се противопоставят на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, на публичния интерес, в защита на който законодателят е допуснал предварително изпълнение по силата на закона. С оглед това съдът е достигнал до извод, че не са налице предпоставки за спиране на допуснатото предварително изпълнение и е отхвърлил искането на жалбоподателя. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК предвижда, че при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта е мотивирано с обстоятелството, че на 25.07.2026г. в 16: 13 часа е сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност" по отношение на посочения автомобил. Настоящият състав не споделя извода на първоинстанционния съд за неоснователност на направеното искане за спирането му. В случая административният съд е ограничил преценката си до наличието на доказани вреди от предварителното изпълнение, без да обсъди представеното доказателство и да съобрази характера на деянието, вида на мярката и целта на предварителното ѝ изпълнение. По делото на л. 10 е представена застрахователна полица № BG/06/126002582547 на „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за лек автомобил " ХОНДА ДЖАЗ" с рег. № [рег. номер], с начало на застрахователното покритие 25.07.2026г., 16: 13 ч. до 24.07.2027г. Застраховката е сключена няколко часа след установяване на нарушението и два дни преди издаване на оспорената заповед, с което са отстранени неблагоприятните последици от деянието. Предвид това и на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП прекратената регистрация на пътното превозно средство подлежи на служебно възстановяване-резултат, който настъпва по силата на закона, а не се обуславя от съставянето на отделна административна справка, чието документиране да е в тежест на частното лице. Предварителното изпълнение обслужва основния акт и цели защита на обществения интерес. След като регистрацията на автомобила е възстановена по силата на закона вследствие на сключената застраховка, продължаващото действие на мярката единствено уврежда правната сфера на жалбоподателя, без да допринася повече за защита на обществения интерес, и се доближава до санкция за вече отстранено нарушение – функция, която принудителните административни мерки не могат да изпълняват предвид принципното им разграничение от административните наказания. В този смисъл са Определение № 8743 от 26.08.2026г. по дело № 8079/2026г., Определение № 8816 от 03.09.2026г. по дело № 8306/2026г. и Определение № 3575 от 30.03.2026г. по дело № 2793/2026г. по описа на ВАС. По изложените съображения, частната жалба се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, а оспореното определение, като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови спиране на оспорената ЗППАМ. По аргумент от чл. 143, ал. 1 АПК разноски се присъждат в зависимост от изхода на главния спор, поради което в настоящото производство съдът не дължи произнасяне. Мотивиран от горното и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение: