Решение № 14990 от 6.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3836/2019 г.

Решение № 14990 от 6.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3836/2019 г., IV о., докладчик председателят Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на областния управител на област с административен център гр. Кюстендил, срещу решение № 20/04.02.2019 г. по адм. д. № 385/2018 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, с което е отхвърлено оспорването му срещу решения № 559, № 560 и № 561 по протокол № 53/26.07.2018 г. на Общински съвет Рила, с които на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ и чл. 45, ал. 2 от ППЗСПЗЗ предоставя за възстановяване поземлени имоти – земеделски земи на бившите им собственици, респ. техните наследници. Касаторът, в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, излага съображения за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че не са били налице предпоставките за осъществяване на правомощия при условията на обвързана компетентност от колективния административен орган, тъй като от доказателствата, представени по делото, се установява наличие на несъответствие в местностите с които са обозначени имотите – несъответствия, произтичащи от самите актове на ОСЗ – Кочериново. Твърди се, че в хода на производството не са били представени доказателства за идентичност на посочените местности, от които не може да се направи извод, че имотите се предоставят за възстановяване в съществуващи или възстановими стари реални граници. Иска се отмяна на съдебния акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Председател на Общински съвет на община Рила – в писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Л. Чавкова – в съдебно заседание, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – М. Чалашканов - в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът – Е. Лютова – не изразява становище. Представителят на върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящият тричленен състав на ВАС намира подадената касационна жалба за процесуално допустима като подадена при наличие на правен интерес и в изискуемия срок. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С Решение № 20/04.02.2019 г. по адм. д. № 385/2018 г. Административен съд – Кюстендил е отхвърлил оспорването на областния управител на Област Кюстендил срещу решения № 559, № 560 и № 561 по Протокол № 53/26.07.2018 г. на Общински съвет Рила, с които на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ и чл. 45, ал. 2 от ППЗСПЗЗ предоставя за възстановяване поземлени имоти – земеделски земи на бившите им собственици, респ. техните наследници. От фактическа страна съдът е приел, че производство по издаване на оспорените актове е инициирано във връзка с искания за възстановяване на право на собственост, съответно: – издадено Решение № 559/26.07.2018 г. - по отношение на Л. Чавкова като наследник на И. Филипов за възстановяване на право на собственост върху имот в стари реални граници в м. "Тузлуко"; – издадено Решение № 560/26.07.2018 г. - по отношение на М. Чалашканов като наследник на М. Чалашканова за възстановяване на право на собственост върху имот в стари реални граници в м. "Гоин дол"; – издадено Решение № 561/26.07.2018 г. - по отношение на Е. Лютова като наследник на П. Лютов за възстановяване на право на собственост върху имот в стари реални граници в м. "Лоотица"; Производството е започнало по искане на заинтересованите страни, в качеството им на наследници на бившите собственици на земеделските земи. На основание чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, във вр. с § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ ОСЗ – Кочериново е изпратила мотивирани искания до ОбС – Рила за възстановяване правото на собственост на процесните имоти, като са били приложени възстановително решение и скици-проект. Така проведената процедура е завършила с постановяване на решения № 559, № 560 и № 561 по Протокол № 53/26.07.2018 г. на Общински съвет - Рила. За да постанови обжалвания съдебен акт съдът е приел, че общинският съвет действа при условията на обвързана компетентност, като е длъжен да постанови решение, с което да предостави съответните земеделски имоти на ОСЗ, в качеството й на единствен решаващ орган по възстановяването на собствеността върху земеделските земи. В правомощията на Общинския съвет липсва възможност да преценява други обстоятелства освен посочените в закона. След като всички тези предпоставки в случая са налице, постановените решения от органа са законосъобразни. Възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи се извършва с решения от ОСЗ, която е компетентният орган, т. е. произнасянето по реституционното искане за възстановяването на собствеността е единствено в компетентността на ОСЗ, като само тя може да прецени дали са налице пречки за реституция, в това число дали е налице несъответствие между скиците-проект и решението за признатото право на собственост, което изрично е уредено в разпоредбата на чл. 45е, ал. 5 от ППЗСПЗЗ (в относимата редакция), а Общинският съвет единствено е задължен да проведе процедурата по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. По отношение на довода на жалбоподателя за несъответствие между приложените скици-проекти и скиците, издадени от самата ОСЗ по отношение на местностите, в които се намират имотите, съдът е назначил съдебно-техническа експертиза като от експертизата на вещото лице се установява, че се касае за идентични имоти, независимо от посочените различни наименования на местностите в скиците и решението за признатото право на собственост. Решението е правилно. С касационната жалба се приповтарят доводите, изложени пред първоинстанционния съд, а именно, че ОСЗ в своите скици преименува местностите на имоти, променя начина им на трайно ползване с цел същите формално да съответстват на решението, с което е признато правото на възстановяване на земеделските земи, а общинският съвет е приел незаконосъобразни решения, като е предоставил свои имоти, описани в АОС в едни местности да бъдат възстановени на физически лица, на които им е признато право на собственост в други местности. Съобразно § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010 г.). общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд, включително пасища и мери при установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници. Следователно правопораждащият факт за реализиране на това право е установяване на границите на имот, подлежащ на възстановяване в съществуващи или възстановими стари реални граници. Противно на изложените в касационната жалба доводи, следва да се отбележи, че административното производство по издаване на оспорените решения е започнало в общинската служба по земеделие с идентификация на границите на възстановените земеделски земи и след установяване на границите заснетите точки са нанесени в КВС от фирмата, изпълнител на техническите дейности. Идентификацията на процесните имоти не е произволна, както твърди касационния жалбоподател, а е резултат от изпълнение на технически дейности, свързани с нанасяне на координатите на земеделските земи в КВС. За доказване на релевантните факти съдът е назначил и впоследствие кредитирал съдебно-техническата експертиза на вещото лице от която безспорно може да се направи извод за идентичност на процесните имоти. Респективно при одобряване на КВС за дадена местност ОСЗ е определила преобладаващо наименование за цялата местност, въпреки че в нея има имоти, заявени в различни местности. Така процесните имоти са заявени, и респ. определени при различно наименование на заявената и определена местност, съотв. "Тузлуко" и "Рила"; "Гоин дол" и "Спротива", "Лоотица" и "Ловотица". Вещото лице изрично е уточнило в експертизата, че идентитетът на процесните имоти е установен чрез сравнение на координатните точки на заснеманията на имотите, а не чрез сравняване единствено на наименованията на местностите, поради което е без значение за правния ефект на решението дали местностите, в които се намират имотите, са били заявени и определени за възстановяване с еднакви имена. Видно от протокол от 31.01.2019 г. по адм. д. № 385/2018 г. процесуалният представител на касатора е изложил становище за неточност и непълнота на експертизата, но същата не е била оспорена, поради което правилно е била кредитирана от първоинстанционния съд. С оглед разпределената доказателствена тежест, касационният жалбоподател е следвало да установи твърдяното несъответствие, като това е следвало да стори като поиска назначаване на повторна експертиза, ако счита че даденото заключение е неточно или допълнителна експертиза, ако счита, че заключението е непълно. След като твърдените обстоятелства не са установени по предвидения процесуален ред за доказване без значение е възражението на процесуалния представител при приемане а заключението на допусната експертиза. С касационната жалба не са представени нови доказателства, обосноваващи сочените отменителни основания, а установените с експертизата обстоятелства се оспорват едва с касационната жалба, поради което съдът намира спорните факти за правилно установени от първоинстанционния съд, който е постановил правилно и законосъобразно съдебно решение. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. В полза на ответниците следва да се присъдят сторените разноски, платими от касатора както следва: на Общински съвет – Рила – юрисконсултско възнаграждение, платимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 лв.; в полза на Л. Чавкова - адвокатско възнаграждение, доказано с договор за правна помощ и съдействие в размер на 500 лв, платимо на осн. чл. 143, ал. 3 от АПК от касатора. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение