Определение № 3378 от 25.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2983/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 213а, ал. 7 АПК. Образувано е по частна жалба от В. Г. М. от гр. Габрово чрез процесуалния представител адвокат Й. Панов против разпореждане № 518/ 19.01.2026г на Председателя на Шесто отделение на Върховния административен съд (ВАС) по адм. дело № 12130/2025г по описа на ВАС, с което е оставена без разглеждане касационната й жалба против решение № 1333/10.10.2025 г., постановено по адм. дело № 49/2025 г. по описа на Административен съд – Габрово и е прекратено производството по делото. Излагат се доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност като се твърди, че представлява отказ от правосъдие, тъй като спорът не се свежда до размер на обезщетение, а се касае за сложен фактически състав по заличаване на трудова биография и осигурителен стаж. Иска се съдът да отмени оспореното разпореждане и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на касационната жалба кат оя приеме за допустима. Ответникът - Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Габрово, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт П. Рачева в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Моли да бъде оставена без уважение и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното разпореждане по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с жалбата съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да остави без разглеждане касационната жалба от В. Г. М. против решение № 1333/10.10.2025 г., постановено по адм. дело № 49/2025 г. по описа на Административен съд – Габрово и да прекрати производството по адм. дело № 12130/2025г по описа на ВАС, председателят на Шесто отделение на ВАС е приел, че е процесуално недопустима като подадена срещу решение, което не подлежи на касационен контрол. Разпореждането е валидно, допустимо и правилно. Подадената от В. Г. М. касационна жалба е срещу решение № 1333/10.10.2025 г. по адм. дело № 49/2025 г. по описа на Административен съд – Габрово, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 3/30.01.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Габрово и потвърденото с него разпореждане № 071-00-3443-2/28.11.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Габрово. С разпореждането на основание чл. 54ж, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е изменено разпореждане № № 071-00-3443-1/15.10.2020 г., като е определен нов период на паричното обезщетение за безработица (ПОБ) от 01.10.2020 г. до 31.05.2021 г. Първоинстанционното решение е постановено в производство по чл. 118 от КСО. Съгласно чл. 119 от КСО решенията на административния съд по чл. 118 от КСО подлежат на касационно обжалване по реда на АПК, с изключение на постановените по жалби срещу актовете по чл. 117, ал. 1, т. 1 и т. 2, буква "б", буква "д" - за суми до 1000 лв., букви "е" и "ж". В чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ са посочени производства с предмет на спора за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетения за безработица. Процесното разпореждане е от кръга на визираните в чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО актове, следователно оспореният пред първоинстанционния съд административен акт попада в предвидените в чл. 119 от КСО изключения от двуинстанционността на съдебното производство. Тази разпоредба, а и никоя друга от позитивното право, не въвежда друг критерий за преценка на допустимостта на касационния контрол, освен размера на сумите. Недоволството на касатора от анализа на доказателствата, извършен от първоинстанционния съд и изведените от това правни изводи, не е основание за признаване на обжалваемост на съдебния акт, независимо от спецификата на спора. Невярно е и твърдението, че страната не разполага с други правни способи за защита на осигурителните си права извън касационния контрол върху съдебното решение, свързано с паричното обезщетение за безработица за периода от 01.10.2020 г. до 31.05.2021 г. По тези съображения се налага извод, че касационният съдебен контрол върху обжалваното от М. решение на Административен съд - Габрово е абсолютно изключен с изричната процесуална норма на чл. 119 от КСО, следователно то е от категорията съдебни актове, неподлежащи на оспорване. При наличието на основанието по чл. 215, т. 4 от АПК председателят на шесто отделение на ВАС е процедирал съобразно чл. 213а, ал. 6, т. 2 от АПК и правилно е оставил без разглеждане касационната жалба, поради което проверяваното негово разпореждане № 518/ 19.01.2026 г. следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и по аргумент от 213а, ал.9 АПК основателно е искането на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В. М. следва да бъде осъдена да заплати такова в полза на НОИ в размер на 40.90 евро (80лв), определен на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл.25а, ал.3 от Наредбата за правната помощ, с оглед осъществената юрисконсултска защита, изразила се само изготвяне на отговор по частната жалба без явяване в открито заседание. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,