Определение № 783 от 20.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 2389/2013 г.

Производството е по чл.248, ал.1 и сл. ГПК. Образувано е по молбата на [фирма], със седалище [населено място] за допълване на определение на второ търговско отделение на ВКС № 572 от 02.09.2013 год., по ч.т.д.№ 2389/2013год., в частта за деловодните разноски. Ответната по молбата страна, уведомена за искането на молителя на 24.10.2013 год., е възразила по основателността и в срока по чл.248, ал.2 ГПК, поддържайки, че въпросът за направените от молителя, като частен жалбоподател, деловодни разноски за частното производство по ч.т.д.№ 2389/2013 год. пред ВКС,следва да се разгледа в производството по в.гр.д.№ 192/2013 год.. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира: Молбата за допълване на влязлото в сила определение на ВКС,ТК е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна и следва да бъде уважена. С постановеното по реда на чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 ГПК определение № 572 от 02.09.2013 год., по ч.т.д. № 2389 / 2013 год. състав на второ търговско отделение на ВКС е отменил определението на Шуменския окръжен съд от 02.04.2013 год., по в.гр.д.№ 192/2013 год. за спиране на производството по делото, като е пропуснал да присъди направените от частния жалбоподател „ Н.-АТ”Е. и своевременно претендирани деловодни разноски за производството пред ВКС. Същите, според представения по делото списък по чл.80 ГПК и приложените - частно писмено доказателство -договор за правна помощ, кочан [ЕГН] от 26.04.2013 год., сключен с адв. Т. Я. – Ш., в качеството и на процесуален представител на страната/ л.10 от делото/ и платежно нареждане на [фирма], клон Шумен от 26.04.2013 год. възлизат общо на сумата 165 лв. и са формирани от сбора на заплатено в брой адвокатско възнаграждение от 150 лв. и преведена по сметка на ВКС държавна такса от 15.00 лв.. Що се касае до довода на ответната по частната жалба страна, то той е лишен от основание в процесуалния закон, поради което не може да бъде споделен като основателен. Водим от горното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС