Определение № 2532 от 18.08.2025 г. на ВКС по т. д. № 723/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, пр. първо ГПК. Образувано е по частна жалба на „Юробанк България„ АД против определение № 766/05.12.2023г. по т.д.№ 1084/2022г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на същата страна, с правно основание чл. 248 ГПК, за изменение на постановеното въззивно решение, в частта по присъдени в полза на ответника разноски, като се намали, поради прекомерност, дължимото за възмездяване адвокатско възнаграждение. Изложени са съображения, основани на минималния размер на адвокатско възнаграждение по неоценяем иск, съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /редакция към датата на договора за правна помощ от 26.04.2021 г. /. Ответната страна – „ Еко Чек“ ЕООД - не е депозирала становище по частната жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт, но се явява лишена от предмет, предвид следното: С решение по т.д.№ 724/2024г. на І т.о. на ВКС, към което е присъединено и настоящото ч.т.д. № 723/2024г., поради предприето от ответника прекратяване на дейността му и встъпване в процедура по доброволна ликвидация с решение по чл. 154, ал.1, т.2 ТЗ, който правен резултат е идентичен с целения такъв с предявения от „Юробанк България„ АД против „ Еко Чек „ ООД иск, с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК, настоящият състав е обезсилил въззивното решение и прекратил производството, поради отпаднал правен интерес от разглеждането на иска. Обезсилването на въззивното решение не влече недопустимост и на произнасянето относно отговорността за разноски, която се преценява на самостоятелно основание и с оглед конкретните обстоятелства. Съставът е преценил, че доколкото ответникът е дал повод, като не е осуетил предявяването на иска с поведение, идентично с инициираното последващо - за прекратяване дейността му и встъпване в производство по доброволна ликвидация, то по аргумент за противното от чл. 78, ал. 2 ГПК, ищецът не следва да отговаря за понесените от ответника разноски. Предвид това, с решението по т.д.№ 724/2024г. на ВКС е отменено инкорпорираното във въззивното решение определение, с което, в тежест на „Юробанк България“ АД са присъдени разноски, в размер на 2 900 лева за въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. С постановената отмяна и тъй като с определение № 766/05.12.2023г. е оставена без уважение молбата на „Юробанк България“ АД по чл. 248 ГПК, т.е. не е настъпила промяна в диспозитива на въззивния акт, настоящата частна жалба се явява лишена от предмет и следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение