Определение № 4196 от 16.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4489/2021 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. Ж. У., чрез процесуален представител, против определение от 30.03.2021 г., постановено по адм. дело № 324/2021 г. по описа на Административен съд (АС) – Хасково, с което на основание чл.159 и т. 4 АПК е оставена без разглеждане жалбата (наименувана искова молба) на В. Ж. У., с която се иска защита срещу неоснователни бездействия на ДФ Земеделие – неизпълнение на задължение да издаде уведомително писмо по заявлението на жалбоподателката по Мярка 11 с вх. № 19041561/03.05.2019г. по ПРСР за периода 2014–2020 г. и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на обжалваното определение, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че съдът се е произнесъл с мотиви по същество на спора, обсъждайки представените по делото доказателства, във фаза на произнасяне по допустимостта на искането. Навежда доводи за отказ от правосъдие. Иска обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждане по същество. Не претендира разноски. Ответникът – Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е редовна и процесуално допустима. Същата е подадена в срок, от надлежна страна и срещу определение, подлежащо на обжалване. Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения: Производството пред АС-Хасково е образувано по искова молба на В. У. за прекратяване по реда на чл. 256 АПК на неоснователно бездействие на ДФЗ, да се произнесе по нейно заявление за подпомагане по Мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014–2020 г., за кампания 2019 г. Първоинстанционният съд е установил, че У. е подала заявление за подпомагане УРН 620923, вх. № 19041561/03.05.2019 г. по Мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014–2020 г., което видно от представените доказателства е получено в ДФЗ, а плащане по това заявление към датата на подаване на жалбата не се твърди да е извършено. За да постанови обжалваното определение, с което на основание чл. 159, т. 4 АПК е оставил без разглеждане жалбата (наименувана искова молба) на В. Ж. У. и е прекратил производството по делото, АС-Хасково е приел, че доколкото искането е по реда на чл. 256 АПК, като не се твърди, нито установява да е налице искане до органа за извършване на фактическо действие, което да е процесуална предпоставка за предявяването му, то за жалбоподателя не е налице и правен интерес от търсената съдебна защита. Определението е неправилно. С определение от 17.11.2021г., на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. чл. 144 АПК, Върховният административен съд (ВАС) спира настоящето производство, поради отправени преюдициални запитвания до Съда на Европейския съюз (СЕС) във връзка с чл. 75, § 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета и произнасянията по заявления за подпомагане по различни схеми. По повод запитванията са образувани дела № C – 160/2021 и № C-217/2021г., като съдебният състав счита, че решенията по същите са от съществено значение за правилното решаване на спора в настоящето производството. С решение от 28.04.2022г. по дело С-217/21 г. и С-160/21 г. съдът на Европейския съюз се произнася по отправените преюдициални запитвания, като след приключването на делата при СЕС, отпадат и процесуалните пречки за движение и разглеждане на подадената жалба, по която е образувано настоящото производство, и спряното на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. чл. 144 АПК производство следва да бъде възобновено. Съгласно чл. 256, ал. 1 АПК, бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. Административният съд е длъжен да се произнесе с решение за осъждането на ответника или за отхвърлянето на иска, както предвижда чл. 256, ал. 3 АПК. Производството по чл. 256 АПК е исково производство. С него търсещият съдебна защита цели да осъди административния орган да извърши фактическото действие, за което е задължен по закон или което не извършва, след като е сезиран с искане. Тъй като производството е исково, а не по оспорване на административен акт, релевантните за допустимостта на съдебното производство процесуални предпоставки са в определена степен различни от тези, за оспорване на административен акт, предвидени в чл. 159 АПК. Правният интерес от търсената съдебна защита безспорно е предпоставка за допустимост и на искането по чл. 256 АПК, но интересът, за разлика от хипотезата на чл. 147 АПК, е налице, когато ищецът твърди, че притежава изискуемо притезание срещу административния орган, който не е изпълнил задължението си, а не когато е налице установено засягане на права или законни интереси. За целите на проверката за допустимост на исковото производство по чл. 256 АПК правният интерес е налице, когато търсещият съдебна защита твърди, че органът дължи по силата на закон определено фактическо действие спрямо него. За да прекрати съдебното производство първоинстанционният съд е приел, че не е налице фактическо бездействие на органа да изпълни задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. Наличието или не на задължение за действие, произтичащо пряко от нормативен акт е материалноправна предпоставка за основателност на иска. Следователно, дали твърдените от страната обстоятелства доказват или не твърдяното бездействие на задължение на административния орган е въпрос по съществото на спора, а не по неговата допустимост. Предвид изложеното, определение на АС – Хасково като неправилно следва да се отмени и делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество на спора. С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат определяни, а направените трябва да бъдат съобразени при новото разглеждане на спора на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 230, ал. 1 ГПК във вр. чл. 144 АПК, чл. 221, ал. 2, предл. второ във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение