Определение № 323 от 29.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 377/2016 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Подадена е частна жалба от Н. Ц. Г. срещу определение № 37/12.01.2016г. по в.гр.д. № 496/2015г. на Плевенски окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за връщане на сумата от 15 лв., внесена по сметка на ПлОС за държавни такси с вносна бележка от 18.05.2015г. и за връщане на сумата от 473,92 лв., внесена по сметка на ПлОС за държавни такси с вносна бележка от 15.06.2015г., както и е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за връщане на държавната такса за разглеждане на иска, внесена по сметка на РС-Плевен. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на друго за връщане на таксите. Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.2 ГПК. Разгледана по същество същата е неоснователна. Обжалваното определение е било постановено във връзка с молба на Н. Г. за връщане на внесените от него държавни такси за исковото производство: за разглеждане на исковата молба по сметка на ПлРС и за разглеждане на въззивната жалба по сметка на ПлОС. Молбата е била подадена след постановяване на решение № 552/13.11.2015г. по в.гр.д. № 496/2015г. на Плевенски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 552/13.11.2015г. по гр.д. № 5149/2014г. на Плевенски районен съд, прекратено е производството по делото и същото е изпратено за разглеждане по подсъдност на Административен съд – Плевен. Посоченото въззивно решение е било обжалвано с касационна жалба от ДФ „Земеделие“, по която е било образувано производство по т.д. № 378/2016г. на ВКС, I т.о. Същото е приключило с решение, постановено по реда на чл.290 ГПК, с което е отменено въззивното решение и делото е върнато на ПлОС за ново разглеждане от друг състав на съда, като касационната инстанция е приела, че спорът подлежи на разглеждане от общия съд по реда на ГПК. С оглед на касационното решение внесените от частния жалбоподател държавни такси по сметка на ПлРС и ПлОС се явяват дължими и липсва основание за връщането им. С оглед на изложеното, макар и по съображения, различни от тези в обжалваното определение, молбата за връщане на внесените държавни такси е неоснователна. Водим от горното, Върховният касационен съд