Определение № 8744 от 23.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1847/2025 г.

Производството е по чл. 248 и следващите ГПК във връзка с чл.144 АПК. Образувано е по молба на Общинския съвет- Пловдив чрез пълномощника му за изменение на решение №8116/23.07.2025 г. по адм. д. №1847/2025 г. на Върховния административен съд в частта му за разноските. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК другите страни-Г. Н. В. и С. М. Д. чрез своя процесуален представител намират молбата за изменение на постановеното решение в частта му за разноските за неоснователна. Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на молбата за изменение на постановеното решение в частта му за разноските, настоящата инстанция взе предвид: В така предявената молба се твърди, че липсват доказателства за заплащане на така уговореното възнаграждение по банков път /банково извлечение или платежно нареждане/, както и че в договора за правна помощ и съдействие от 29.09.2023 г. липсва уточнение каква част от първоначално уговореното възнаграждени се дължи в обхвата на оспорването, чийто предмет е посочен във влязло в сила определение № 2684/10.11.2023 г. по адм. д. № 2510/2023 г. на Административен съд Пловдив. Настоящата инстанция намира молбата за изменение на решението в частта за разноските за неоснователна при следните съображения: Видно от представените пред първата и пред касационната инстанция договори за правна помощ и съдействие изрично е записано, че доходът, представляващ договорено възнаграждение от 1 200 /хиляда и двеста/ лв. за всяка инстанция е изплатен. Ето защо не е необходимо представявенето на банково извлечение или платежно нареждане за изплатените суми. Как ще бъдат заплатени сумите на упълномощения адвокат е въпрос на договорка между страните и в случая уговореният хонорар е изплатен по извънбанков ред, но е престиран, както е записано в представените договори за правна помощ и съдействие. Що се касае до определения от съда предмет на делото, то това не влияе на уговореното възнаграждение като адвокатски хонорар, а е задължение на съда съгласно чл. 218, ал. 3 ЗУТ. Предвид изложеното молбата за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна и подлежи на отхвърляне. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,