Определение № 10027 от 13.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8682/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на Д. П. А. против определение № 19697 от 20.05.2026 г., постановено по адм.д. № 7986/2025 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли за отмяната му. Ответникът – главният архитект на Столична община не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд София - град оставя без разглеждане жалбата на Д. П. А. против заповед № РА-30-184/24.02.2022 г. на главния архитект на столична община, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, е наредено на П. В. П., П. И. И., О. И. И., Р. Б. В. и В. Б. П. да премахнат незаконен строеж „Гаражна клетка №Р.191“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 68134.4354.409 по КККР на АГКК по плана на гр. София, срещу блок 370, район „Люлин“, м. „Люлин 3 м.р.“, ул. „Ицках Грациани“ и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат съдът констатира, че жалбоподателя не е адресат на заповедта и същият не ангажира доказателства да е извършител, собственик на строежа или собственик на земята върху която е изграден гаража, поради което прави извод, че за Д. А. не е налице правен интерес да оспорва заповедта. По тези съображения съдът оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по делото. Обжалваното определение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. С разпореждане № 16731 от 30.04.2026 г. съдът оставя жалбата без движение и указва на Д. А. да ангажира доказателства, установяващи, че същият е собственик/извършител на строежа или притежава собственост върху имота, в който е изграден. В изпълнение на това разпореждане с молба от 15.05.2026 г. жалбоподателят освен, че твърди, че е собственик на строежа и на идеални части от имота върху, който е построен, твърди и че същият е извършител на строежа, предмет на премахване с оспорената заповед. За установяване на последните твърдения Д. А. иска да бъдат допуснати до разпит трима свидетели за установяване на факта, че същият е възложител и извършител на строежа. Съдът не се произнася по така направеното доказателствено искане, поради което не е установено и твърдението на жалбоподателя, че е възложител и извършител на строежа, което би го легитимирало като лице с правен интерес от оспорване на заповедта за премахване на процесната гаражна клетка, като се има и предвид, че във фактическите основания за издаване на заповедта, изрично е посочено, че строежът е изпълнен от неизвестен извършител. Следователно изводът на съда, че жалбоподателят не е извършител/възложител на строежа е направен без да се изяснени тези факти, поради което същият е незаконосъобразен. С оглед на изложеното обжалваното определение следва да се отмени, а делото да се върне на първоинстанционния съд за събиране на доказателства, установяващи дали Д. А. е възложител или изпълнител на процесния строеж и съответно дали за същия е налице правен интерес от оспорване на заповедта. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,