Определение № 202 от 27.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 825/2021 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на ответника „Красин” ООД, [населено място] за спиране на изпълнението на решение № 260020 от 08.02.2021г. по в. т. дело № 654/2020г. на Апелативен съд П.. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Съгласно чл. 282, ал. 2 ГПК изпълнението на осъдителните решения на въззивния съд се спира при подадена в срок от надлежна страна редовна от външна страна касационна жалба срещу въззивното решение и след внасяне на надлежно обезпечение. В разпоредбата на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК е предвидено, че размерът на обезпечението по решения за парични вземания е присъдената сума. С оглед преценка на необходимите предпоставки, с разпореждане от 25.02.2021г. и разпореждане от 25.03.2021г. Председателят на Първо отделение на ТК на ВКС е оставил без движение молба вх. № 1572/24.02.2021г. за спиране изпълнението на въззивното решение и е указал на молителя „Красин” ООД в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи препис от касационната жалба ведно с изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, както и документ за надлежно внесено по специалната сметка на ВКС обезпечение на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК в размер на предявените и уважени за конкретната сума искове по главните и акцесорните вземания, предмет на предявените искове. Предвид размера на присъдените суми с потвърденото от Апелативен съд първоинстанционно решение № 423 от 12.11.2018г. по т. дело № 15/2018г. на Окръжен съд Смолян, обезпечението, което следва да бъде внесено от касатора съгласно разпоредбата на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК е в размер общо 27 527 лв. Разпорежданията са връчени на молителя съответно на 12.03.2021г. и 30.03.2021г. и до настоящия момент по делото указанията не са изпълнени. Искането на молителя за приемане на надлежно обезпечение по смисъла на горепосочената разпоредба на наложения запор на банкови сметки на „Красин” ООД в „Алианц Банк България” АД до размер 32 893,70 лв. по изп. дело № 130/2018г. на ДСИ при Районен съд Смолян е неоснователно, тъй като наложеният в изпълнителното производство запор на банкови сметки не изпълнява функцията на парична гаранция по смисъла на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, която е предназначена не само да удовлетвори присъдените на кредитора вземания, но и да го обезщети за евентуално понесени вреди от забавянето на изпълнението при допуснато спиране на основание чл. 282, ал. 2 ГПК. Изложените съображения съответстват на мотивите на Тълкувателно решение № 6/23.10.2015г. по тълк. дело № 6/2014г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които залогът на парична сума, внесена като гаранция по сметка на съд на основание чл. 391, ал. 2 ГПК, чл. 398, ал. 2 ГПК и чл. 282 ГПК се учредява при условията на чл. 181, ал. 1 ЗЗД чрез внасяне на сумата по банковата сметка на съответния съд, в случая по сметка на ВКС. Въз основа на посочените данни се налага изводът, че не са налице предпоставките за спиране на изпълнението на въззивното решение на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение