Определение № 2 от 12.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2165/2008 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 95, ал. 5 ГПК. Образувано е по частната жалба на В. Н. П. от с. С. против определението от 17.09.2008 год. по гр. д. № 218/2008 год. на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлена молбата й за предоставяне на правна помощ за изготвяне на касационна жалба против въззивното решение по същото дело и представителство пред ВКС. Жалбоподателката поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане с молба за отмяната му и вместо това се уважи искането й. Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди доводите на страните и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от страна, имаща право да обжалва определението на въззивния съд, с което е отхвърлена молбата й по чл. 95 ГПК, поради което и настоящето производство е процесуално допустимо. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения: Жалбоподателката е страна във въззивното производство, приключило с постановеното на 16.07.2008 год. решение, с което е оставено в сила първоинстанционното, с което искът за собственост, предявен от нея и други ищци срещу О. Н. е отхвърлен. С подадена в срока за касационно обжалване молба същата е поискала предоставяне на правна помощ за изготвяне на касационната жалба и представителство пред ВКС поради тежкото й материално и здравословно състояние. За да отхвърли молбата, окръжният съд е приел, че не налице условията за предоставяне на правна помощ, съгласно чл. 23, ал. 4 ЗПП. От представената декларация на молителката се установява, че същата има имущество, от което може да реализира доходи, което представлява пречка за уважаване на молбата й. Изводите са правилни и обосновани, поради което и обжалваното определение следва да се остави в сила. Предоставянето на правна помощ по Закона за правната помощ е предвидено и когато страна по гражданско дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това – чл. 23, ал. 2 ЗПП. Преценката за това се прави въз основа на представени доказателства от съответните компетенти органи за липса на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Както правилно е приел окръжният съд, от представените такива към молбата се установява, че жалбоподателката е безработна, поради което и няма доходи, но имущественото й състояние, включващо наследствени имоти и апартамент й позволява реализирането на такива. Преценката е направена съобразно предвидените в чл. 23, ал. 4 ЗПП критерий, поради което и оплакванията в частната жалба за невъзможност за разпореждане с имотите поради изложените съображения са неотносими към преценката за липса на средства. Поради горните съображения, настоящият състав на ІV гражданско отделение