Определение № 624 от 30.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 3155/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 111 от 26.04.2013 г. по ч. т. д. № 1473/2013 г. на ВКС, Търговска колегия, състав на Второ отделение. С обжалвания акт е оставена без разглеждане подадената от същото дружество молба по чл. 303, т. 1 и т. 5 ГПК за отмяна на влязло в сила неприсъствено решение № 213 от 17.10.2012 г. по гр. д. № 640/2012 г. на Белослатински районен съд и е прекратено образуваното въз основа на нея производство. Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение, без обаче да излага конкретни оплаквания за неговата неправилност, а само преповтаря съображенията си за наличие на основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК, съдържащи се в молбата за отмяна. Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – счита същата за нередовна и неоснователна по съображения в писмен отговор от 19.07.2013 г. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената от [фирма], [населено място] молба за отмяна на влязло в сила неприсъствено решение № 213 от 17.10.2012 г. по гр. д. № 640/2012 г. на Белослатински районен съд, първият тричленен състав на ВКС, Търговска колегия е приел, че същата е недопустима, като е съобразил специалната разпоредба на чл. 303, ал. 3 ГПК относно предпоставките, при които би могло да се проведе производство за отмяна на неприсъствено решение по реда на чл. 303 ГПК. След преценка на изложените от молителя твърдения, в т. ч. и след изрично дадените му указания за уточняване на молбата за отмяна с определение от 20.03.2013 г., е направен извод, че молителят изобщо не е изложил обстоятелства, които да имат характеристиката на новооткрити, нито е аргументирал поддържаното от него отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е мотивирал с твърдения за допуснати от съда в инстанционното производство процесуални нарушения, които макар и да не попадат в хипотезата на чл. 240, ал. 1 ГПК, са напълно неотносими както към възможността за реалното му участие в производството по делото, така и към реализиране на защитата му пред първоинстанционния съд, което е достатъчно, за да бъде отречена допустимостта на исканата отмяна. Настоящият състав споделя изцяло изложените в обжалваното определение мотиви за недопустимост на молбата за отмяна на поддържаните в нея основания, тъй като изводите, до които е достигнал първият състав на ВКС, са в съответствие със закона и данните по делото. При преценката за допустимостта на молбата за отмяна е отчетена спецификата на случая, изразяваща се в това, че предмет на исканата отмяна е неприсъствено решение, по отношение на което законодателят е въвел точно определени изисквания /чл. 303, ал. 3 ГПК/. Напълно обосновано, след предоставена на молителя възможност за уточняване на подадената молба, съдебният състав е приел, че изложените от него твърдения не сочат на нито едно от поддържаните основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. В действителност, съдържащите се в молбата за отмяна доводи представляват по своята същност оплаквания за неправилност на постановеното от Белослатинския районен съд решение, а не сочат на някое от релевираните основания по чл. 303 ГПК. С оглед изложеното и доколкото частният жалбоподател не е навел нито едно конкретно оплакване срещу атакуваното определение, подадената частна жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение