Решение № 2096 от 25.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5329/2014 г.

Решение № 2096 от 25.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5329/2014 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Галя Томова Калинчева от гр. Пловдив срещу решение № 460 от 14.02.2014 г., постановено по адм. дело № 3697/2013 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив /АС/. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в противоречие на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение и по същество отменен РА с присъждане на направените разноски за две инстанции. Ответникът, Директор на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, в писмена защита от юрк. Стоянова, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество намира следното: Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт № 161301328 от 19.08.2013, издаден от Петър Стоев - началник сектор "ревизии" и Красимира Делчева на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта, в която е потвърден с Решение № 1173 от 8.11.2013 г. на Зам. Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив, при Централно управление на Национална агенция по приходите, с който на Калинчева са определени дължими към бюджета суми, както следва: данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. -2 719.63 лв., лихви -1 198.72 лв., данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. 1 566.11 лв., лихви-469.93 лв., данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. -1 244.17 лв., лихви -247.03 лв., вноски ДОО за 2008 г. - 2010 г. - 7 865.60 лв., лихви-5 585.10 лв., вноски ДЗПО-УПФ за 2008 г. - 2010 г. - 2 774.93 лв., лихви -1 894.93 лв., вноски ЗО за 2008 г. - 2010 г. -3 898.41 лв., лихви-1 433.94 лв. За да постановени обжалваното решение, съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. Приел е, че законосъобразно от органа по приходите е прието наличие на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а именно несъответствие между декларираните и получени доходи от ревизираната и имущественото й състояние за ревизирания период, се подкрепя от събраните в хода на административното производство доказателства. По същество на спора, съдът е приел на първо място, че представените от Галя Калинчева два нотариални акта за продажба на недвижими имоти и предварителен договор от 1998 и 2001 г. не оборват констатациите в РА относно определеното начално салдо на парични средства към 1.01.2007 г. в размер на 0 лв. Приел е, че липсват доказателства, посредством които да се установи по несъмнен начин, че тези пари все още са били част от патримониума на ревизираната. След като няма средства по банкови сметки, няма твърдение парите да се съхраняват обективно някъде, и след като самата тя твърди в писмените обяснения пред данъчната администрация, че не притежава парични средства, няма как да се обоснове извод за различно начално салдо. Твърденията, че е получавала парични средства от бившия си съпруг и от неговата сестра съдът е приел за общи и неясни, поради липса на доказателства за това. При така установеното съдът е приел, че с оглед правилото на чл. 124, ал. 2 от ДОПК за разпределението на доказателствената тежест, констатациите в обжалвания пред него РА не са оборени, поради което е отхвърлил жалбата. Решението и правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопоризводствените правила, фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Неоснователни са доводите на касатора, че заповедта за възлагане на ревизия не е връчена на нейния адресат, поради което липсва започнало ревизионно производство, което води до нищожност на издадения РА. Видно от представеното по делото известие за доставка, заповедта за възлагане на ревизия е връчена на 28.03.2013 г. на Петко Калинчев, бивш съпруг на адресата на заповедта, Галя Томова Калинчева. От събраните по делото доказателства се установява, че двете лица живеят на един адрес: гр. Пловдив, ул. "Коматевско шосе" № 31. съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1, т. 1 от ДОПК, адресът за кореспонденция е постоянният адрес - за физическите лица, ако не е посочен писмено друг адрес. Съгласно правилото за връчване на съобщения в ДОПК, чл. 29, връчването на съобщенията в административното производство се извършва на адреса за кореспонденция на субекта от органа по приходите или от друг служител (връчител). Съобщенията се връчват на лицето, негов представител или пълномощник, чл. на орган на управление или на негов служител, определен да получава книжа или съобщения, Съгласно ал. 7 на същата разпоредба, освен на посочените лица, съобщение на физическо лице може да се връчи и на пълнолетен чл. на домакинството му, както и на пълнолетно лице, което има същия постоянен адрес, ако се съгласи да го приеме със задължението да го предаде. В случая е налице именно тази хипотезата. В чл. 46, ал. 2, последно изречение и ал. 3 от ГПК, приложими на основание § 2 ДОПК, са въведени изключения, че не може да се връчва на лица, които участват по делото като насрещна страна на адресата, както и тези, които са заинтересовани от изхода на делото или са изрично посочени в писмено изявление на адресата. В случая не се твърди, а и от данните по делото не се установява Петко Калинчев да е заинтересован от изхода на делото, нито е налице изрично изявление на ревизираното лице съобщенията да не се връчват на него. Напротив, както е посочено и в касационната жалба, и други съобщения в хода на ревизията са връчвани на него, но от действията на Галя Калинчева може да се направи извод, че са и били своевременно предавани. От изложеното следва, че връчването на ЗВР е извършено редовно по реда на чл. 129, ал. 7 от ДОПК и твърденията в касационната жалба, че липсва започнало ревизионно производство, поради което издаденият РА е нищожен са неоснователни. Неоснователни са и доводите на касатора за липса на основания по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Настоящият състав намира за законосъобразен, обоснован и в съответствие с доказателствата по делото извода на АС, че несъответствието между декларираните и получени доходи от ревизираното лице и имущественото й състояние за ревизирания период се подкрепят от събраните в хода на административното производство доказателства. въпреки указанията, които АС е дал във връзка с доказателствената тежест, не са представени никакви доказателства за приходи на Калинчева. Установено е, че през ревизирания период тя е настроила имота си, от който притежава 1/2 в идеална съсобственост с бившия си съпруг, като през същото време е получавала доход единствено от трудови правоотношения с фирмата на бившия си съпруг в размер на 679.57 лева за 2008 г., 1665,85 лв за 2009 г. и 1818.91 лв. за 2010 г. Твърденията на касатора за наличие на начално салдо различно от 0 не се подкрепят от събраните доказателства. Представените нотариални актове за продажба на недвижими имоти са от 1998 г. и 2001 г. В периода до 2007 г. освен, че е изминал значителен период от време, през който е осъществен първият етап на застрояването на имота на ул. Коматевско шосе" № 31, няма и никакви доказателства за налични средства. За ревизираните периоди Калинчева не разполага с банкови сметки, напротив декларира, че не притежава парични средства, няма открити или закрити банкови сметки, нито други източници на доходи. Твърденията относно приходите през ревизирания период за получени заеми от сестрата на бившия си съпруг не са подкрепени с никакви доказателства. недоказано остава и твърдението й, че бившият й съпруг е извършил строителството. От декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, приложена към делото се вижда, че Калинчева е собственик на 1/2 идеална част от новопостроените имоти. При липса на каквито и да било доказателства, че строителството е било извършено единствено със средства на бившия й съпруг, с който към този момент са разведени, правилно себестойността на построеното е включено в паричния й поток като разход. Твърденията, че е получавала парични средства от бившия си съпруг и от родителите си не се подкрепят от каквито и да било доказателства. Поради изложеното изводът на АС, че констатациите в РА не са оборени е правилен и решението в тази част следва да се остави в сила. Относно установените в РА задължения за задължителни осигурителни вноски, АС е приел, че ревизиращият орган правилно е приложил разпоредбата на чл. 124а от ДОПК и е преминал към установяване на окончателния размер на осигурителния доход, в който е включен и дохода с неустановен произход за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. споделил е извода на органа по приходите, че лицето е извършвало трудова дейност, за която са дължими ЗОВ. Установеното несъответствие води до неплащане на задължение за осигурителни вноски, които според АС са правилно определени върху осигурителния доход установен по реда на чл. 124а от ДОПК. Решението в тази си част е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Разпоредбите на чл. 122 и следващите от ДОПК по своята правна същност представляват особени процесуални правила, които позволяват прилагането на материалноправните норми на съответен закон при съществена или пълна липса на необходимите доказателства за настъпване на фактическите състави според материалния закон. Разпоредбите на чл. 122, ал. 1 - 124а, от ДОПК представляват специфичен процесуален ред за извършване на ревизионно производство по ДОПК по установяване размера на дължимите данъци и задължителни осигурителни вноски. Съдържанието на чл. 122, ал. 1 и следващите от ДОПК определя тези разпоредби като процесуални норми, доколкото те имат за предмет уреждането на специален ред за установяване на предвидените в закона факти, но само досежно предпоставките на чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Нормата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК по своята същност е материално правна, тъй като с нея се определя данъчната основа за облагане на ДЗЛ, върху която в съответствие с приложимия материален закон се определя и размера на данъка. В тази насока необходимо да бъде установен източникът на укрития доход, тъй като ЗДДФЛ предвижда различни правила за определяне на данъчната основа за облагане според произхода на дохода. С оглед на изложеното, настоящият състав не споделя изводите на АС във връзка с процесуалноправния характер на разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, както и че след като е установено, че декларираните от лицето приходи, доходи не съответстват на имущественото и финансовото му състояние и в същото време не са налице доказателства за произхода на средствата, то по смисъла на чл. 123 от ДОПК същите представляват облагаем доход. При липса на преходна разпоредба, която да придава изрично обратно действие на материалноправна норма е процесуално недопустимо и във вреда на ДЗЛ да се определя данъчна основа по реда на чл. 124а, вр. чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Разпоредбата на чл. 124а от ДОПК, както е отбелязал и АС, в в сила от 15.02.2011 г., поради което, след като не й е придадено обратно действие, не може да служи като основание за определяне на задължителни осигурителни вноски по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК за осигурителни периоди преди влизането й в сила. В този смисъл е и практиката на ВАС, Осмо отделение, обективирана в решение № 4550/2.04.2014 г., по адм. дело № 9082/2013 г. по описа на ВАС, решение № 7611/5.06.2014 г., по адм. дело № 12985/2013 г. по описа на ВАС, решение № 10556/31.07.2014 г., по адм. дело № 14222/2013 г. по описа на ВАС и други. Поради изложеното решението в тази част е неправилно и следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което РА, в частта, в която са установени задължения за вноски ДОО, ДЗПО - УПФ и вноски ЗО за 2008-2010 г. и съответните лихви следва да се отмени като незаконосъобразен. С оглед крайния изход на спора и изричната претенция на касатора решението следва да се отмени и в частта за разноските. От представените доказателства е видно, че за двете съдебни инстанции касатора е направил разноски в размер на 15 лева - държавни такси. Предвид разпоредбата на чл. 161, ал. 1, от ДОПК. следва да му бъдат присъдени 11.39 лева разноски, съразмерно уважената част от жалбата. На дирекция "ОДОП" следва да бъдат присъдени 257.35 лева юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, съобразно отхвърлената част от жалбата. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,