Определение № 11098 от 07.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10894/2025 г.

Производството е по чл. 145 от АПК във връзка с чл. 36 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба от Д. И. Ц., административен ръководител-председател на Районен съд Кула, срещу Решение по т.6.4 от Протокол № 24/16.09.2025 г. от дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС), с която на основание чл. 205, ал. 4, т. 1 от Закона за съдебната власт е приета комплексна оценка от атестирането й „много добра” – 96 точки. В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на решението поради липса на мотиви и противоречие с разпоредбата на чл.46, ал.1 и ал.2 от Наредба № 2 от 23.02.2017г. за показателите, методиката и реда за атестиране на съдия, председател и заместник-председател, изразяващо се в неоснователно отнемане на точки при изготвяне на комплексната оценка. Направено е искане за отмяна на оспореното решение и изпращане на преписката СК на ВСС за произнасяне съобразно изискванията на закона Ответникът – Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез процесуалния представител Н. Георгиева изразява становище за недопустимост на жалбата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира така подадената жалба за недопустима. Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. Абсолютна положителна процесуална предпоставка за възникване правото на жалба е наличието на пряк и непосредствен личен правен интерес от търсената съдебна защита. Интересът е правен, когато засяга правната сфера на оспорващия, пряк – когато правата или законните интереси се засягат или могат да бъдат засегнати непосредствено от акта и когато с отмяната му непосредствено се премахват неблагоприятните последици или се постигат благоприятни такива, и на последно място, той е личен, когато отрицателната рефлексия е именно в сферата на конкретното лице, упражнило правото си на жалба – когато то, а не някой друг, защитава съответните права, свободи и законни интереси. Нещо повече - правният интерес е налице само тогава, когато без обжалването жалбоподателят не би могъл да защити своите права или законни интереси, т.е. ако сезирането на съда е абсолютно необходим и единствен път за правна защита, чието неизползване би довело до неблагоприятни за адресата правни последици. Законът за съдебната власт (ЗСВ) не съдържа разпоредби, които да предвиждат и при които да се взема предвид точковото изражение на определената комплексна оценка. Във всички случаи, където тя е елемент от фактическия състав на нормите, е предвидено единствено наличието на нейното словесно изражение. Последното не може да бъде преоценявано и преразглеждано, тъй като се ползва от стабилитета на породилия правни последици влязъл в сила административен акт. С разпоредбата на чл. 204а, ал.3 от ЗСВ е уредено, че комплексната оценка от атестирането може да е положителна или отрицателна. Степените на положителната комплексна оценка са: задоволителна, добра и много добра. Съгласно чл. 72 ал.4, намиращ се в глава Пета „Методика за атестиране“ от Наредба № 2 от 23.02.2017г. за показателите, методиката и реда за атестиране на съдия, председател и заместник-председател, „много добра“ комплексна оценка по отношение на съдия, прокурор или следовател се формира при констатирано „много добро изпълнение на работата” при общ сбор от броя на точките по отделните критерии от 91 (деветдесет и една) точки до 100 (сто) точки. В ЗСВ и в приетите от ВСС методики не се съдържат разпоредби, предвиждащи в определени хипотези на повишаване, преместване и определяне на старшинство да се взема предвид не само степента на положителната комплексна оценка, но и нейното точково изражение. Сумарният брой точки от цифровото оценяване по критерии засяга по пряк и неблагоприятен начин правата и интересите на атестирания магистрат само в случаите, когато този брой е обосновал поставянето на по-ниска по степен комплексна оценка по чл. 204а, ал. 3 от ЗСВ. С оспореното в настоящото производство решение ВСС е определил най – високата по степен положителна комплексна оценка, поради което този акт е позитивен за жалбоподателката. В резултат на оспорването не би могъл да се постигне друг, по – благоприятен резултат, тъй като с решението на ВСС е определена максималната по степен комплексна оценка. След като оспореният акт е благоприятен за оспорващата, то нейните права и законни интереси не са пряко и непосредствено засегнати от решението на ВСС. Правен интерес би бил налице в случай, че ВСС е приел по – ниска по степен комплексна оценка от предложената от помощната атестационна комисия, какъвто не е настоящият случай. Съдържащите се в жалбата подробни съображения, свързани с необосновано отнемане на точки по критерия „Правни познания и умения за прилагането им“, „Умения за анализ на правно релевантни факти“ и „Брой необжалвани от подлежащите на обжалване съдебни актове“ също не обосновават правен интерес от оспорването по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК. Мотивите за определянето на комплексна оценка от атестирането "много добра" - 96 точки не подлежат на самостоятелно обжалване от акта. Жалбата като подадена от лице без правен интерес от оспорването е процесуално недопустима, поради което на основание чл. 159, т. 4 от АПК следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на ея съдебно производство – прекратено. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на шесто отделение,