Определение № 247 от 21.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2501/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Прокуратура на Република България, чрез К.Г. - прокурор в Апелативна прокуратура София против определение № 785/21.03.2025 г. на Апелативен съд София, постановено по в.гр.д. № 1935/2024 г., с което оставена без уважение молба с вх.№ 4046/14.02.2025 г. на настоящия жалбоподател за допълване на решение № 36/13.01.2025 г. по гр.д. № 1935/2024 г. по описа на Апелативен съд София. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като въззивният съд е бил сезиран с молба да допълни решението си, тъй като е пропуснал да се произнесе по подадена от Прокуратура на РБ частна жалба срещу определение № 7814/21.05.2024 г. на Софийски градски съд, постановено по реда на чл.248 ГПК по гр.д. № 13449/2023 г., с което е отказано да се измени решението в частта за разноските. Видно от мотивите на обжалваното определение, въззивният съд е приел, че в действителност не се е произнесъл по частната жалба и е разгледал същата по същество, като е намерил последната за неоснователна, но в диспозитива на определението си, вместо да остави без уважение частната жалба срещу определението на първата инстанция, постановено в производство по чл.248 ГПК, е оставил без уважение молба с вх.№ 4046/14.02.2025 г. на настоящия жалбоподателя, с която на практика се иска произнасяне по частната му жалба от 6.06.2024 г. Насрещната страна по частната касационна жалба, чрез адв.В. е заявила, че молбата, съдържаща искане за произнасяне по частната жалба е основателна, но че доводите, развити в самата частна жалба, са неоснователни. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид данните по делото приема, че в обжалваното определение № 785/21.03.2025 г. по в.гр.д. № 1935/2024 г., съставът на Апелативен съд София е допуснал очевидна фактическа грешка, изразяваща се в несъответствие между формираната истинска воля на съда в мотивите на съдебния акт – за неоснователност на частната жалба от 6.06.2024 г. срещу определение № 7814/21.05.2024 г. на Софийски градски съд, постановено по реда на чл.248 ГПК по гр.д. № 13449/2023 г. и нейното външно изразяване в диспозитива на съдебния акт, с който е „оставена без уважение молба с вх.№ 4046/14.02.2025 г. на Прокуратура на Република България за допълване на решение № 36/13.01.2025 г. по гр.д. № 1935/2024 г. по описа на Апелативен съд София“. Горното налага настоящото частно гражданско производство да бъде прекратено като преждевременно образувано, а делото – да бъде върнато на Софийския апелативен съд за отстраняване на констатираната очевидна фактическа грешка в диспозитива на обжалвания съдебен акт. След постановяване на определение по реда на чл.247 ГПК, въззивният съд следва да укаже на жалбоподателя, че актът му подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК, поради което е необходимо да представи изложение на основанията по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК към частната касационна жалба. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,