Определение № 95 от 11.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4854/2019 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1-во ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на адвокат Г. Г., като пълномощник на “ИН-80“ ЕООД – [населено място], срещу определение № 2648 от 02.08.2019 г., постановено по в. гр. д. № 3254/2018 г. на Софийския апелативен съд, с което е допълнено постановеното въззивно решение в частта му за разноските, като “ИН-80“ ЕООД – [населено място] е осъдено да заплати на „Софийски имоти“ ЕАД – [населено място], на основание чл.78, ал.3 ГПК, сума в общ размер от 38 353,60 лв. – разноски в първоинстанционното и въззивно производство. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт като неправилен. Поддържа се, че при разглеждане на възражението за прекомерност, въззивният съд не е съобразил, че уговореното възнаграждение е за всеки от обективно съединените искове, предявени при условията на евентуалност. Следвало е да се приложи критерият фактическа и правна сложност на делото и да се определи възнаграждение в минимално установения размер. Ответникът по жалбата изразява становище за нейната неоснователност. Жалбата е допустима като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване пред касационната инстанция съгласно чл.274, ал.1, т.2 във вр. с чл.248, ал.3 ГПК акт. Разгледана по същество тя е неоснователна, съображенията за което са следните: С въззивното решение е отменено първоинстанционното решение и спорът е решен по същество, като е отхвърлен предявения като главен положителен иск за установяване правото на собственост върху поземлен имот с проектен идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], заедно с построените в него сгради: ресторант, състоящ се от четири сгради с проектни идентификатори ***, ***, *** и ***; кафе – сладкарница с проектен идентификатор ***; зала за хранене с проектен идентификатор *** и барбекю с проектен идентификатор ***. Отхвърлени са и предявените при условията на евентуалност частични искове за заплащане на сумата 55 000 лв. – стойността на подобренията, извършени от ищеца в качеството му на добросъвестен владелец от претенция в общ размер от 250 000 лв., с която се е увеличила стойността на процесния имот с построените в него сгради, съответно за заплащане на сума в същия размер от претенция в общ размер от 150 000 лв. в случай че подобренията са извършени в качеството му на недобросъвестен владелец, със знанието и без противопоставянето на ответника, както и искането за признаване право на задържане до заплащане стойността на претендираните подобрения. С решението не са присъдени разноски в полза на жалбоподателя – ответник. По молба на процесуалния представител на „Софийски имоти“ ЕАД – [населено място] е поискано допълване на въззивното решение в частта му за разноските, включващи направени разноски пред двете инстанции: за адвокатско възнаграждение, държавна такса и депозит за експертиза. С обжалваното определение молбата е уважена, като са присъдени разноски в общ размер от 38 353,60 лв., включващи държавна такса от 2 072 лв. и депозит за експертиза в размер на 500 лв.; адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 17 781,60 лв. и адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция – 18 000 лв., съобразно представения списък по чл.80 ГПК. Видно от представените договори за правна защита и съдействие, заплатеното от ответника в първоинстанционното производство и жалбоподател във въззивното производство адвокатско възнаграждение е съответно 17 781,60 лв. и 18 000 лв. Съгласно чл.78, ал.5 ГПК заплатеното от страната възнаграждение за адвокат може да бъде намалено, ако не съответства на фактическата и правна сложност на делото, като пределът за намаляване е до минимално определения размер на възнаграждението по чл.36 от Закона за адвокатурата. В случая предявеният главен иск е за установяване на правото на собственост върху поземлен имот, находящ се в [населено място] и на построените върху него сгради. Минималното адвокатско възнаграждение, определено въз основа на цената на главния иск е 9 818,27 лв. - чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /материалният интерес е 414 413,80 лв.; 3 530 лв. плюс 2 % върху сумата над 100 000 лв./ и въз основа на цената на евентуалните искове – 4 360 лв., а по искането за признаване право на задържане – 300 лв. Общо същото възлиза на 14 478,27 лв. Следва да се посочи, че предявените при условията на евентуалност искове са с различна правна квалификация /защитата по тях е различна, както и е различен материалният интерес, който се защитава/, като същите са разгледани от въззивната инстанция. Уговореното и заплатено възнаграждение за всяка от инстанциите в размер на 15 000 лв. /без ДДС/ е близко до установения минимален размер на същото, поради което не е подлежало на намаляване с оглед фактическата и правна сложност на делото. Към тази преценка са относими наличието на многобройни доказателства, положена грижа за тяхното събиране и изследване, използването на множество доказателствени средства и извършване на множество необходими действия във връзка с делото. Горните обстоятелства в случая са били налице по отношение на осъществената процесуална защита от процесуалния представител на ответника и жалбоподател във въззивното производство. В обобщение, молбата с правно основание чл.248, ал.1 ГПК за допълване на решението, в частта му за разноските, е била основателна и е подлежала на уважаване, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.,