Определение № 3628 от 10.07.2025 г. на ВКС по д. № 2311/2025 г.

Производството е по чл. 135, ал. 5 от Административно-процесуалния кодекс. Образувано е по спор за подсъдност между Софийски окръжен съд и Административен съд - София град относно компетентния съд, който да разгледа предявения от Б. Д. Н. против Софийски градски съд иск за заплащане обезщетение за неимуществени вреди, причинени от произнасянето по н. ч. д. № 3575/2020 г. на СГС, НО, 31-ви състав, с определение от 5.11.2020 г. по което дело, режим за изтърпяване наказание лишаване от свобода в затворническо общежитие от открит тип е променен в режим на изтърпяване на наказание лишаване от свобода в затворническо общежитие от закрит тип. Исковата молба е подадена до Административен съд - София град, който с определение № 1209 от 13.01.2025 г. по д. № 253/2025 г. е приел, че искът е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, доколкото ищецът се позовава на нарушаване правата му по чл. 5, § 1 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи и съгласно чл. 3 ЗОДОВ подлежи на разглеждане по реда на ГПК и е изпратил делото на Софийски окръжен съд на основание чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ. С определение № 742 от 13.06.2025 г. по гр. д. № 34/2025 г. Софийски окръжен съд е приел, че искът не може да се квалифицира по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, тъй като самият ищец твърди, че е претърпял процесните вреди по време на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, чиято правомерност не оспорва. Този факт изключва възможността, вредите да са били търпени в някоя от хипотезите по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ (незаконосъобразно задържане под стража, домашен арест, задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, респ. друг случай на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи), доколкото свободата на ищеца вече е била законно ограничена на друго основание. След като вредите се претендират от преместването на ищеца в затворническо общежитие от открит тип в такова от закрит тип, то претенцията е за вреди, претърпени във връзка и по повод на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ и са приложими разясненията по т. 8 на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. Дейността на съда по чл. 64а ЗИНЗС не е правораздавателна и актът, с който се произнася съда не подлежи на инстанционен контрол. По тези съображения Софийски окръжен съд е приел, че спорът е подсъден на Административен съд - София град и е повдигнал спор за подсъдност. Настоящият смесен петчленен състав на Върховния касационен съд на Република България и Върховния административен съд на Република България намира, че компетентен да се произнесе по иска на Б. Д. Н. против Софийски градски съд е Софийски окръжен съд, като съображенията за това са следните: Б. Д. Н. претендира обезщетение за неимуществени вреди, причинени от акт на Софийски градски съд, постановен в производство по чл. 64а ЗИНЗС, приложим при преместване от затворническо общежитие от открит тип в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип. Производството е съдебно като компетентността е на съдия от окръжен съд, чийто акт е окончателен. Инициира се от началника на затвора след становище на лицата по чл. 64, ал. 2 ЗИНЗС. В процедурата по чл. 64а ЗИНЗС съдът осъществява правораздавателна дейност като преценява следва ли да се увеличи степента на ограничаване на свободата при изпълнение на наказанието при констатирано незаконосъобразно поведение на осъдения без да е обвързан от мотивите на предложението на началника на затвора, поради което и искът за обезщетяване на вреди от тази дейност е подсъден на гражданския съд. Смесен петчленен състав на ВКС и ВАС се е произнасял, че дори обжалването на заповедта на началника на затвора по чл. 64а, ал. 4 ЗИНЗС за преместване до произнасянето на съда е част от процедурата по чл. 64а ЗИНЗС и жалбата се разглежда от гражданския съд (определение № 144 от 29.11.2018 г. по д. № 1094/2018 г. на петчленен състав на ВКС и ВАС). С оглед изложените съображения петчленният съдебен състав, включващ трима представители на Върховния касационен съд на Република България и двама представители на Върховния административен съд на Република България