Решение № 2146 от 11.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10187/2010 г.

Решение № 2146 от 11.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10187/2010 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ 'Уранос-99-Искрен Тодоров", гр. Русе, представлявано от собственика Искрен Тодоров и Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /ОУИ/ при ЦУ на НАП - Варна, против Решение № 1286/23.06.2010 г., постановено по адм. д № 1769/09 г. по описа на Административен съд гр. Варна /АС/. В жалбата на ЕТ "Уранос-99-Искрен Тодоров" се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в противоречие на материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел, че е установено несъответствие между приходите и разходи, които несъответстват на финансовото му състояние, поради което не е било налице и посоченото основание за облагане по реда на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част. В жалбата на Директора на Дирекция ОУИ при ЦУ на НАП - Варна, се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в противоречие на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила-отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ако съдът не възприеме доводите по същество, то в обжалваната част на решението, поддържа допусната от съда техническа грешка. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационните жалби за процесуално допустими като подадена в срока по чл. 211 от АПК, поради което следва да бъдат разгледани по същество. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 180900027/07.04.2009 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция на НАП гр. Русе, потвърден в обжалваната част с Решение № 292/22.06.2009 г. на зам. Директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на ЕТ 'Уранос-99-Искрен Тодоров" са определени задължения по чл. 35 и 48 от ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ, за периода 2003-2007 г. общо в размер на 37503,08 лв. и лихва в размер на 11276,79 лв. По жалбата на ЕТ 'Уранос-99-Искрен Тодоров": За да постанови решението в обжалваната част, съдът е изложил подробни мотиви досежно установеното в хода на ревизията за всяка от ревизираните финансови години. На първо място съдът е приел, че правилно от органа по приходите е прието, че са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. За да премине към извършване на ревизия по особения ред, органът по приходите е приел, че за процесните години ЕТ е извършил разходи, по отношение на които Искрен Тодоров не може да установи източник на средствата. С уведомление по чл. 124 ДОПК лицето е уведомено че по отношение на него са установени наличие на укрити приходи и основата за определяне на данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 от ЗДДФЛ ще бъде определена по особения ред. Спазена е процедурата по чл. 124, вр. с чл. 122 от ДОПК. Съдът е възприел установеното от органа по приходите, че след анализ на представените счетоводни документи, регистри и извлечения от сметки, се установява, че за всяка от процесните години едноличния търговец е отчитал в 107 сметка "Собствен капитал" разходвани средства за увеличение на материалните запаси, без счетоводно търговецът да е разполагал с парични средства предвид установените отрицателни салда в сметка 501 "каса" и приетите за недоказани заеми и безвъзмездно предоставени суми на Искрен Тодоров. По данни от счетоводните документи представени от ревизираното лице е установено, че през процесните периоди са били налице кредитни салда по сметка 501"каса" и едва към края на всеки от периодите са извършвани счетоводни записвания по дебита на сметката и това е направено тъй като тази сметка е активна и може да има само дебитно или нулево салдо. Наличието на кредитен остатък означава дефицит на паричните средства и може да се дължи на укрити приходи или външно кредитиране. В този смисъл, съдът е кредитирал заключението по т. 1 от ССчЕ. Така за 2003 г. в хода на ревизията е установено че Искрен Тодоров е осъществявал дейност като ЕТ"Уранос-99", като за стопанската си дейност е използвал безвъзмездни парични средства от физически лица и заеми от физически лица подлежащи на връщане, които са отчетени по сметка 107 "Сметка на собственика". За процесната сума в размер на 12000 лв. са дадени обяснения, че са предоставени безвъзмездно от Кирил и Антоанета Тодорови-родители на Тодоров. Представен е ПКО № 62/1.12.2003 г. и копие на разписка за предаване на сумата от същата дата. Като източник за придобиване на паричните средства от Антоанета Тодорова са посочени полагане на труд в Гърция. От органа по приходите и съдът е прието, че в хода на ревизията не са представени доказателства за съхранение на декларираните като внесени през 2001-2003 г. парични средства до момента на предоставянето им. Във връзка с престирания труд в РГърция, Антоанета Тодорова е посочила че не притежава заверени копия на декларации за получени доходи, не са представени доказателства, че действително е бил налице доход, обложен с данъци в Р. Гърция, поради което и предвид разпоредбата на чл. 172 ГПК съдът е приел, че по делото не е установено безвъзмездно предоставяне на процесната сума от 12 000 лева, т. е. същата представлява укрит приход, поради което правилно след анализ на относимите обстоятелства на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, ревизиращия екип е определил данъчна основа в размер на 13546 лв. и е определен данък в размер на 3268,34 лв. и лихва в размер на 2146,73 лв. За 2004 г. съдът е приел за установено, че с ПКО № 45/18.05.2004 г. и № 73 от 29.10.2004 г. в касата на едноличния търговец са внесени суми в размер на 9000 лв. и 8000 лв. Като източник на средствата в размер на 11000 лв., предадени с разписка от 20.10.2004 г., са посочени Кирил Тодоров и Антоанета Тодорова-родители на Тодоров. Съдът е приел, че с оглед приетото относно 2003 г. се налага извода, че Антоанета Тодорова не е представила доказателства за наличие на доход придобит от работа в РГърция за периода 2001-2004 г. внесен в РБ на шест части подробно описани в РД. Не са представи доказателства, че е подадена декларация за доход-заверено копие на декларации подадени в съответната институция в РГърция. Кирил Тодоров като източник на предоставените средства е декларирал единствено доход от спестявания на съпругата си от работа в РГърция, поради което съдът е приел, че не са предоставени доказателства удостоверяващи получен доход. Възприел е анализирана от органа по приходите информация от НОИ и е достигнал до извода, че правилно е приел, че липсва финансова възможност за безвъзмездно предоставяне на посочената сума в размер на 11000 лв. на 20.10.2004 г. Останалата част от сумата внесена с ПКО в размер на 6000 лв., за която жалбоподателят е декларирал, че е безвъзмездно предоставена от дядото на физическото лице - Илия Тодоров, съдът е приел, че правилно след изследване всички посочени доходи и в зависимост от представените доказателства и анализ на сумата необходима за издръжката за живот на чл. от семейство за съответните години са приети за доход с установен произход на Илия Тодоров 5888,05 лв. Като е взет предвид факта, че Искрен Тодоров е заявил в хода на ревизията, че е закупил недвижим имот със средства от баба му и дядо му, съдът е приел, че законосъобразно от органа по приходите е прието, че от признатите за налични 5888,05 лв. липсва финансова възможност да бъде предоставена сумата от 6000 лв., поради което правилно е извършен баланс на касовата наличност и е установена основа за облагане в размер на 20132,65 лв. За 2005 г. съдът е приел за установено, че лицето е внесло с ПКО в с/ка 107 суми както следва: ПКО № 25/25.04.2005Г. в размер на 1500 лв.; № 45/30.06.2005 г. в размер на 7000 лв.; № 65/11.08.2005 г. в размер на 1000 лв.; № 94/22.09.2005 г. в размер на 500 лв.; ПКО № 108/24.10.2005 г. в размер на 12000 лв.; ПКО № 123/21.11.2005 г., в размер на 3800 лв.; № 139/14.12.2005 г. в размер на 12000 лв. Като източник на средствата е посочена Донка Райкова-предоставена сума в размер на 18000 лв. на 12.05.2005 г. Тя от своя страна като източник на доход е посочила майка си Галина Райкова получила средствата от изтеглен банков кредит в размер на 14000 лв. Същите били предоставени с разписка от 1.05.2005 г. Договор за банков кредит не е бил представен в хода на ревизията поради което, съдът е приел, че правилно органът по приходите е приел че не са представени доказателства за съхранение на сумата, както и за уговорките по погасяване на кредита и възможността на лицето да спести сумата след приспадане на необходимите средства за издръжка. В тази насока съдът не е кредитирал показанията на Галина Райкова, поради противоречие със заявеното в писмените обяснения дадени в хода на ревизията. Относно останалата сума в размер на 5500 лв. в обяснението е посочено, че същата представлява изплатено възнаграждение с РКО в размер на 8299,90 лв. на съпругът и двете й дъщери. Представена е ведомост за изплатено възнаграждение на Валентин Райков в същия размер с РКО № 1076 от 04.08.2000 г. Съдът е приел, че не е установена финансова възможност за предоставяне на тази сума, тъй като от една страна е изминал период от 5 години, а от друга страна по делото не е разпитана една от дъщерите й, за да може да бъде установен фактът на съгласие за предоставяне на нейния дял от обезщетението. Поради липса на нотариална заверка на разписката за предаване на сумата, съдът е приел, че не са представени безспорни доказателства за предаване на 14 500 лв. от Галина Райкова на Донка Райкова. Не са представени доказателства във връзка с безвъзмездното предоставяне на средствата, освен разписка за предаването им от 12.05.2005 г., която е оспорена от ответника. От анализа на декларираните доходи от информационната система на НОИ и приетото относно липсата на доказателства за други получени суми, съдът е приел, че Донка Райкова не е имала финансова възможност да предостави сума в размер на 18 000 лв. на Искрен Тодоров. По отношение на разликата между внесените с ПКО общо в размер на 37800 лв. и 18000 лв. посочени като заети, не са ангажирани доказателства и не са наведени възражения в тази насока за източник на средства. Представените РКО с основание "възстановена сума" съдът е приел, че са без основание т. к. не е имало на кого да се възстановяват. Всички са с дати от 30.01.2005 г. до 20.05.2005 г., поради което правилно е прието, че са приходи на лицето за периода, в размер на 19000 лв. и са включени в приходната част на съставения баланс на касовата наличност, при което е установен недостиг на средства в размер на 20823 лв. За 2006 г. съдът е приел, че жалбоподателят е внесъл в сметката на собственика с ПКО общо 31 300 лв., като при извършената насрещна проверка е посочил, че Галина Райкова /сега Тодорова/ му е предоставила 4000 лв. на 10.01.2006 г. и 6000 лв. на 20.10.2006 г. В представени писмени обяснения Галина Райкова е декларирала като източник на паричните средства банков кредит в размер на 12000 лв. Представен е договор за банков кредит от 6.04.2005 г., както и доходи получени през 2000 г. от производство на животинска продукция. Съдът е приел, че липсват безспорни доказателства за наличност на сумата и предаване на същата безвъзмездно на Искрен Тодоров, тъй като по делото не е представен погасителен план на договора за банков кредит, изтеглен година по-рано, с оглед преценка на наличност на необходимите средства за издръжка. На следващо място съдът е приел, че дадените свидетелски показания на Галина Райкова са противоречиви и нелогични. Свидетелката е заявила, че е давала пари няколко пъти, банков кредит е теглила веднъж в размер на 9000 лв. през април 2005 г., а хода на ревизията е заявила, че е предоставила парични средства и през 2006 г. в размер на 12000 лв., на две части като подарък за сватбата, безвъзмездно. Относно твърдяните с произход -гледане на животни 2000 лв., през 2000 г. съдът е приел, че не са ангажирани доказателства. По отношение на безвъзмездно предоставени средства в размер на 10 000 лв. от Кирил и Антоанета Тодорова, съдът е приел, че в дадените писмени обяснения лицата са посочили, че средствата са с източник банков кредит по договор за банков кредит № 1345/24.01.2006 г. в размер на 7000 лв. и договор за кредит експресо № 16003/19.04.2006 г. в размер на 1000 лв. Останалите две хиляди лева са посочили с източник работата на Антоанета Тодорова в Република Гърция. Съдът е приел, че не се установява безспорно произхода на средствата тъй като през същата година Кирил Тодоров е закупил лек автомобил на стойност 3900 лв. и предвид анализа на декларираните данни за осигурителен доход през 2005 г. е невъзможно да предоставят на Искрен Тодоров на 28.01.2006 г. 10000 лв. Сумата в размер на 2000 лв. също не е с доказан произход, предвид липсата на доказателства за получен доход от Антоанета Тодорова в РГърция. Във връзка с безвъзмездно предоставена сума в размер на 5000 лв. от Илия Керчев Тодоров-дядо, съгласно разписка от 28.06.2006 г., съдът е приел, че не е установена тяхната наличност. Съдът се е позовал на представените служебни бележки, както и получените пенсии и е приел установена възможност за предоставяне на 975,94 лв. За разликата от 4024,06 лв. правилно органът по приходите е приел че не са налице доказателства за спестяване и съхранение. Съдът се е позовал на установената от закона форма за доказване на извършено дарение за данъчни цели, която е писмена, поради което свидетелски показания са недопустими. В конкретния случай жалбоподателят не е представил надлежни доказателства и не е опровергал фактическите констатации в ревизионния акт за извършени дарения през всеки от проверяваните данъчни периода. Относно заети средства от Иван Попов, предоставени на Искрен Тодоров в размер на 3000 лв., ведно разписка за предаване на сумата от 02.10.2006 г. съдът е приел, че като източник на средствата лицето е посочил заем от Мая Панова в размер на 1000 лв. и от Пламен Пенчев в размер на 2000 лв., съгласно разписка от 17.04.2006 г. Като източник на средствата Пламен Пенчев е посочил банков кредит от 30.12.2005 г. в размер на 5100 лв. Съдът е приел, че от представяния договор за банков кредит не може да се установи точната дата на усвояване на кредита и да бъде преценена възможността за предоставянето й, към датата посочена в разписката, поради което и поради факта, че фактическите констатации в хода на ревизия извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, се считат за верни, то в тежест на жалбоподателя е било да оборва констатациите в РА, като в тази връзка не са представени доказателства и в хода на съдебното обжалване. За 2007 г. съдът е приел за установено, че с ПКО в касата на ЕТ е внесена сумата от 98600 лв. Декларирани са заети средства в размер на 24000евро, с разписка от 20.11.2006 г. предоставени от Нихат Кушку и 23000 евро, с разписка от 1.02.2007 г. предоставени от Юмер Ватансевер, като в хода на ревизията не са представени доказателства относно произхода на средствата и предаване на сумите. На 3.12.2008 г., след срока за представяне на документи и писмени обяснения, са представени копие на договори за заем и разписки за предаване. Съдът е приел, че същите не следва да бъдат кредитирани, тъй като не са представени своевременно, като разписките за предаване не са с нотариална заверка на подписите. Поради липса на доказателства за източника на средствата, съдът е приел, че правилно органът по приходите не приел за доказан източника на средствата от тези лица. Относно получена в заем сума от Бранимир Данев в размер на 11000 лв. с разписка от 30.12.2006 г. и в размер на 4000 лв. съгласно разписка от 1.02.2007 г., със срок на връщане 1.01.2012 г., съдът е приел, че като източник на заетите средства са посочени копие на служебна бележка за изплатени 12 брутни работни заплати от "Регионална служба"-сигурност-ВП и ВКР и копие на договор за банков кредит от 24.08.2005 г. в размер на 10 000 лв. От представената служебна бележка по делото, съдът е приел че не може да бъде установен размерът на изплатеното обезщетение, а относно договора за банков кредит в размер на 10 000 лв. не може да се установи безспорно че лицето е разполагало с посочената сума, поради което не е установен факта на финансова възможност за предоставяне на сумата от 15 000 лева. Относно получен заем от Ивелина Рачева в размер на 18000 лв. предоставен на 8.01.2007 г., съдът е приел, че въпреки декларирания произход от банков кредит в размер на 20 000 лв. на 11.06.2006 г., липсват безспорни доказателства, от които да се установи как е осчетоводен кредита в счетоводството на ЕТ "Ивелина Райкова"-кредитополучател, какво е движението по сметката, за да има възможност да бъде предоставена на Искрен Тодоров. В хода на ревизията е представено незаверено копие на извлечение от "Райфайзен банк"АД, от което се установява, че целия кредит е усвоен на части до 31.08.2006 г., т. е. пет месеца преди предоставянето на средствата. Съдът не е кредитирал показанията на свидетелката Рачева, че е предоставила сумата като безлихвен кредит, тъй като е заявила, че са добри приятели, поради което е заинтересована по делото и с оглед липсата на доказателства за теглене на сумата от счетоводството на ЕТ "Ивелина Райкова" и предаването и на жалбоподателя. По отношение на предоставен заем от Дорияна Митева по представена разписка от 04.02.2007 г., в размер на 6000 лв., съдът е приел, че като основание на дохода заемодателя е посочил банков кредит в размер на 22000 лв. изтеглен на 22.08.2006 г. Съдът е приел, че от представената информация от МВР се установява, че Митева през м. 10.2006 г. е придобила лек автомобил, за цената на който не са представени безспорни доказателства. Твърденията, че парите са изпратени от баща й, който работи в Испания също не са подкрепени с безспорни доказателства, т. к. не са представени доказателства за цената на лекия автомобил, начина и сумите превеждани от баща й, поради което не могат да се установят средствата, които би могла да предостави в заем, след приспадане на издръжката за живот. По отношение на заети средства, в размер на 5000 лв. от Росица Александрова, съдът е приел, че не са представени доказателства за възможност за предоставянето им. Като източник на средствата е посочен банков кредит от 2.05.2007 г. в размер на 6090 лв., като не е представен погасителен план, разпечатка на банковата сметка от където да се установи датата на усвояване на кредита, а дори да е твърдяната от Александрова дата на предаване, то е установен значителен период от време, поради което съдът е приел, че не е изтеглен за да бъде предоставен на жалбоподателя Относно предоставени в заем средства от Станислав Иванов в размер на 6000 лв. съгласно разписка от 5.08.2007., съгласно банков кредит от 2.06.2007 г. съдът е приел за установено, че от предоставена информация от МВР се установява, че на 7.06.2007 г. лицето е закупило лек автомобил Опел Астра, поради което не може безспорно да се установи дали кредита не е използван за покупката на лекия автомобил. В хода на ревизията не е представен договор за покупко- продажба от който може да се установи цената на придобиване, поради което, жалбоподателят не е оборил констатациите в РА, че Станислав Иванов не е имал възможност да предостави средства в заем в размер на 5000 лв. По отношение на Лиляна Дочева относно заети средства в размер на 5000 лв., по представена разписка от 18.10.2007 г., с източник банков кредит от същата датата, съдът е приел, че от представените доказателства - договор за банков кредит, не може безспорно да се установи датата на усвояване на кредита. В хода на ревизионното производство до Лиляна Дочева е отправено искане за представяне на документи и писмени обяснения, като не са представени документи изхождащи от банката-погасителен план, банкова сметка от които може да бъде установена началната датата на усвояване на кредита. При така установеното съдът е приел, че за 2007 г. правилно е определена данъчна основа по реда на чл. 122 от ДОПК в размер на 80924,03 лв. и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ. Решението в тази си част е правилно. Въз основа на установените в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Неоснователен е довода в касационната жалба за липса на предпоставки за извършване на ревизия по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Както правилно е приел АС в хода на ревизионното производството са установени предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Установено е, че за процесните години ЕТ "Уранос-99-Искрен Тодоров" е извършил разходи, по отношение на които Искрен Тодоров не може да установи източник на средствата. По данни от счетоводните документи представени от касатора е установено, че през процесните периоди са били налице кредитни салда по сметка 501"каса" и в края на всеки от периодите са извършвани счетоводни записвания по дебита на сметката. Както е посочено в заключението на приетата по делото ССЕ, поради това, че момента на признаване на прихода /разхода, може да се различава от момента на постъплението/ плащането на паричните средства, възниква ситуация при която са налице счетоводни приходи, но не са налице парични средства и е необходимо същите да се съберат чрез други източници. В конкретния случай това е ставало чрез заеми от физически лица, внасяни на каса и впоследствие по сметка 107 "Собствен капитал". След анализ на представените счетоводни документи, регистри и извлечения от сметки, се установява, че за всяка от процесните години едноличния търговец е отчитал в 107 сметка "Собствен капитал" разходвани средства за увеличение на материалните запаси, без счетоводно търговецът да е разполагал с парични средства, предвид установените отрицателни салда в сметка 501 "каса" и приетите за недоказани заеми и безвъзмездно предоставени суми на Искрен Тодоров. По същество относно непризнатите за данъчни цели суми предоставени безвъзмездно и възмездно на касатора, съдът е изложил подробни доводи за всеки един от заемодателите. Правилно и в съответствие с доказателствата по делото съдът е приел, че подробно индивидуализираните физически лице не са имали финансова възможност да предоставят на касатора процесните суми. За целите на данъчното производство, представянето на разписки за процесните суми, не установява факта на предаване на същите суми. В хода на ревизионното производство са извършени насрещни проверки на физическите лица и са изискани документи от тях удостоверяващи наличието на финансова възможност за предаване на сумите, като всички представени доказателства са анализирани от АС и не следва да бъдат повтаряни. Частният документ по силата на чл. 181, ал. 1 от ГПК има достоверна дата за трети лица от деня в който е заверен, а съгласно чл. 180 от кодекса, частни документи подписани от лицата, които са ги издали съставляват доказателства, че изявленията, които се съдържат в тях са направени от тези лица, т. е налага се извода, че разписките за предаване на суми, като частни свидетелстващи документи се ползват с материална доказателствена сила само когато издателят им удостоверява неизгодни за себе си факти и с формална относно факта на писменото изявление и неговото авторство. Датата и мястото на съставяне не се ползва с такава достоверност, поради което са непротивопоставими на органа по приходите като трето лице, неучастващо в съставянето на разписките, поради което са неоснователни доводите в тази насока в касационната жалба. По жалбата на Дирекция "ОУИ" гр. Варна, при ЦУ на НАП: За 2006 г., относно предоставени в заем средства от Дорияна Митева в размер на 5000 лв., съдът е приел, че същата е имала финансова възможност, тъй като източник на средствата са договор за банков кредит в размер на 22000 лв., като не се спори между страните, че сумата е усвоена на 1.09.2006 г. От приетата разписка се установява, че сумата е предоставена на 29.09.2006 г., поради което въпреки, че в договора за банков кредит е посочено, че същия ще се използва за ремонт и строителство е установен факта на усвояване на средствата и предоставянето им от Митева на жалбоподателя. Настоящият състав споделя правите изводи на съда. Обсъдени са доказателствата приложени във връзка с предоставената сума и законосъобразно е прието, че Митева е имала финансова възможност да предостави на търговеца процесната сума, поради което са неоснователни доводите за неправилност на решението. Жалбата е основателна в частта относно твърдяното наличие на допусната от съда техническа грешка, тъй като сумата от 1623,16 лева, включва и законна лихва. След установеното за доказан произход на сумата от 5000 лева, съдът е приел, че сумата с неустановен произход внесена в касата на ЕТ е в размер на 27 617,06 лв., която представлява данъчната основа за облагане по 122 от ДОПК. Съдът е извършил приспадане на размера на задължителните осигурителни вноски и е приел, дължимия данък е в размер на 5 720,20 лева. От тази сума е приспаднал размера на внесения данък и е приел, че дължимия данък е в размер на 5 661 лв. и лихва в размер на 1550,03 лв., съгласно приложен лихвен лист. При така установеното в диспозитива на решението съдът е е посочил, че отменя РА в частта за 2006 г. относно определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 1623,16 лева и лихва в размер на 423 лева. Общия размер на данъка определен в РА е 6860,90 лева и лихви за забава - 1869,24 лв. /стр. 107/, а в предложението за установяване /стр. 120/ - 1872,89 лева, включващи и лихви върху невнесени авансови вноски. С оглед на изложеното решението в частта, с която е отменен РА № 180900027/07.04.2009 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция на НАП гр. Русе за 2006 г., относно определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 1623,16 лева и лихва в размер на 423 лева, следва да бъде върнато на АС за ново разглеждане от друг състав на съда, поради допуснато съществено процесуално нарушение. При новото разглеждане на делото, първоинстанционният съд следва да прецени необходимостта от специални знания при определяне на размера на данъка. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение