Определение № 501 от 19.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4001/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба на А. П. Д. срещу определение № 2212 от 01.07.2019 г. по в. ч. гр. д. № 2713/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 30541/06.03.2019 г., подадена от жалбоподателя срещу определение № 2662 от 31.01.2019 г. по ч. гр. д. № 727/2019 г. на Софийски градски съд. В частната жалба се поддържа становище за обжалваемост на определението на Софийски градски съд. Сочи се, че определението по чл. 423 ГПК, с което не се приема възражението на длъжника в заповедното производство, има характера на определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, както и че същото е от категорията актове, визирани в чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. За да се произнесе, ВКС взе предвид следното: С определение № 2662 от 31.01.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 727/2019 г. на Софийски градски съд, не е прието възражение на А. Д. по реда на чл. 423 ГПК срещу разпореждане по ч. гр. д. № 20041/2013 г. на Софийски районен съд, 73 с-в, за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Срещу пределението на Софийски градски съд е постъпила частна жалба вх. № 30541/06.03.2019 г., която е оставена без разглеждане с определение № 2212 от 01.07.2019 г. по в. ч. гр. д. № 2713/2019 г. на Софийски апелативен съд, предмет на настоящото производство, като процесуално недопустима, доколкото същата била подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Обжалваното определение е законосъобразно. Съгласно тълкувателните мотиви към т. 15 от ТР № 4-2013-ОСГТК производството по чл. 423 ГПК е извънредно, отменително и едноинстанционно производство, аналогично на производството за отмяната на влезли в сила решения. Окръжният съд не действа по правилата на въззивното производство, а извършва единствено преценка относно наличието на посочените от длъжника и предвидени в закона основания за възстановяване на висящността на приключилото заповедно производство и даващи му право да подаде възражение срещу издадената заповед извън срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Затова определението по чл. 423 ГПК нито е преграждащо развитието на производството, нито е от категорията на определенията по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, чиято обжалваемост е изрично предвидена в закона, поради което същото е окончателно и не подлежи на инстанционен контрол. В този смисъл е и трайно установената практика на ВКС - определение № 231 от 21.11.2016 г. по ч. гр. д. № 4330/2016 г. на ВКС, II г. о.; определение № 344 от 22.07.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1716/2019 г., III г. о.; определение № 197 от 26.04.2018 г. по ч. гр. д. № 1497/2018 г. на ВКС, IV г. о. Предвид изложеното, определението на Софийски апелативен съд следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,