Решение № 4176 от 16.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 455/2026 г.
ВАСШесто отделение16.04.2026 г.докладчик Десислава Стоева
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 1206 от 19.11.2025 г., постановено по адм. дело № 232/2025 г. на Административен съд – Видин. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Видин. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ секретар: Членове: /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА /п/ ЯВОР КОЛЕВ
Мотиви
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Многопрофилна болница за активно лечение /МБАЛ/ „Света Петка“ АД – Видин, със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. „Цар Симеон Велики“, чрез адв. К. Груев, срещу Решение № 1206 от 19.11.2025 г., постановено по адм. дело № 232/2025 г. на Административен съд – Видин. Касаторът поддържа доводи, че решението е неправилно, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- отменителни основания по чл.209, т.3 АПК, поради което се иска отмяната му. Претендират се разноски. Ответната страна – директорът на Районната здравноосигурителна каса /РЗОК/ – Видин, при редовно призоваване, не излъчва представител и не изразява становище по подадената касационна жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, същата е основателна. Производството пред Административен съд – Видин е образувано по жалба на МБАЛ „Света Петка“ АД – Видин срещу Заповед № РД-09-480/09.07.2025 г. на директора на РЗОК – Видин, с която е наложена санкция „частично прекратяване на договора“ по отношение на Амбулаторна процедура №26 „Амбулаторни хирургически процедури“ в частта „Ортопедия и травматология“. От фактическа страна съдът е установил, че със Заповед № РД-09-403/16.06.2025 г. директорът на РЗОК – Видин е разпоредил проверка в МБАЛ „Света Петка“ АД, резултатите от която са обективирани в Протокол № РД-13-442/30.06.2025 г., съгласно който за пациентката М. Г. Л., приета на 23.05.2025 г. по АПр №26 са отчетени процедури на 02.06.2025 г. и 04.06.2025 г., когато се е намирала на лечение в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ – София. От писмените сведения на пациентката е отразено, че не е посещавала МБАЛ „Света Петка“ на тези дати. Съдът е установил също, че болницата е признала погрешно отчитане на процедурите от служител. Съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на администратвнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон, в съответствие с целта на закона. Решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно разпоредбите на чл.172а, ал.2 АПК, съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, които мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните му изводи. В мотивите на съдебното решение следва да се даде отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване по делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства. Въз основа на приетите за установени факти и обстоятелства съдът следва да направи съответните правни изводи. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдът е описал събраните по делото доказателства в такава степен на детайлност и обем, които затрудняват проследяването на логическата им последователност с изложените правни изводи. При формиране на решаващите си изводи съдът не е обсъдил и съобразил съществени доказателства, които са от значение за правилното решаване на спора. Лаконично е споменал връзката на свидетелските показания на Л. с установеното нарушение, без да обсъди същите и да посочи защо ги кредитира, като изцяло не са отразени и събраните в лицето на Д. Г. свидетелски показания. Съдът не е изложил и мотиви по всички възражения на жалбоподателя. Не е обсъдил възраженията на жалбоподателя във връзка с допусната техническа грешка при оформяне на документацията, неприложимост на разпоредбата, въз основа на която е наложена санкцията, както и наведените в жалбата възражения относно несъответствието на тежестта на санкцията и нейната неприложимост по отношение на субекта на наказанието и извършеното нарушение. В нарушение на чл.172а, ал.2 от АПК, решаващият състав не е обсъдил всички доказателства и становищата на страните, в частност тези на жалбоподателя, относно оспорения административен акт. Това обсъждане не трябва да е формално, а да бъде проявление на принципа на състезателност в административния процес. В настоящия случай се констатира липса на мотиви в необходимия обем по съществените фактически и правни въпроси, както и по съществото на оспорването- липсата на фактическо и правно основание за издаване на акта. Съгласно чл.12 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, съдът следва да преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, като основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона /чл.235, ал.2 от ГПК/. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства, съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. Първоинстанционното решение не съдържа дължимото по смисъла на горецитираните разпоредби установяване. Неустановяването на факти, релевантни за законосъобразността на актовете, освен че сочи на неправилност на обжалваното решение, препятства и произнасянето по същество от настоящата инстанция. Налице е условието на чл.222, ал.2, т.1 от АПК, при което след отмяна на решението, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските на страните за водене на делото пред Върховния административен съд, съгласно чл.226, ал.3 от АПК. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховния административен съд, шесто отделение