Решение № 1096 от 02.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10833/2025 г.

ВАСЧетвърто отделение02.02.2026 г.докладчик Тодор Петков

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 884 от 25.09.2025 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-555/584/2025 г., в обжалваната част по т.2 от диспозитива. ОСЪЖДА “Македония - СНАБ“ ЕООД, представлявано от управител И. Д. Д., да заплати на Столична община – район „Илинден“, сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева или равностойността им в евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. ОСЪЖДА “Македония - СНАБ“ ЕООД, представлявано от управител И. Д. Д., да заплати „Аллур“ ООД, сумата от 3000 /три хиляди/ лева или равностойността им в евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ТОДОР ПЕТКОВ секретар: Членове: /п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ /п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА

Мотиви

Производството е по реда чл. 216 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от “Македония - СНАБ“ ЕООД, представлявано от управител И. Д. Д., подадена чрез упълномощения адвокат М. Димитрова, срещу решение №884 от 25.09.2025г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка № КЗК – 555/584/2025, с което е оставена без уважение жалбата му срещу решение №D45315843 от 16 юни 2025г. на д-р Е. Бранчевски – Кмет на СО – район „Илинден“ за определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет: „Доставка на хранителни продукти и консерви за детските заведения на територията на Столична община – Район „Илинден“ по обособени позиции: Обособена позиция №1 „Доставка на месни и млечни продукти, яйца и риба, хляб, зърнени храни и варива“; Обособена позиция №2: „Доставка на консерви“. В така подадената касационна жалба дружеството не е посочил коя част от решението на КЗК обжалва, но от изложените в жалбата оплаквания става явно, че се обжалва решението на КЗК в относимата за него част по т. 2 от диспозитива. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроризводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, приложими на основание чл. 216, ал. 7 от ЗОП. Развиват се подробни доводи и се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново такова по същество на спора, с което да се отмени оспорения акт за определяне на изпълнител на обществената поръчка. Прави искане за присъждане на разноските, направени пред Комисията за защита на конкуренцията и тези пред Върховен административен съд. Прави възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения. Представя писмена защита. Ответникът – кметът на Столична община, район „Илинден“, чрез процесуалния си представител адв. Кр. Данева, в депозиран писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, счита че решението е валидно, допустимо и правилно, поради което прави искане жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производството пред КЗК и в настоящото съдебно производство. Ответникът - "Макрон" ООД, в съдебно заседание чрез пълномощника адвокат Димитров, изразява становище за основателност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на разноски, съгласно представен списък, както и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът – „Аллур“ ООД, чрез процесуалния си представител адв. Г.Башлиева, в писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна. При подробно изложени съображения прави искане жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски по представен списък. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 216, ал. 1 от ЗОП и от надлежна страна, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производство пред Комисията за защита на конкуренцията e било образувано по две жалби първата е по жалба на „Макрон“ ООД против решение №D45315843 от 16.06.2025г. на кмет на СО – район „Илинден“ за класиране на участниците и определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет: „Доставка на хранителни продукти и консерви за детските заведения на територията на Столична община – Район „Илинден“ по обособени позиции, в частта Обособена позиция №1 „Доставка на месни и млечни продукти, яйца и риба, хляб, зърнени храни и варива“ и Обособена позиция №2: „Доставка на консерви“, открита с решение №F650700/10.04.2025г. на възложителя, с УИН в РОП:01257-2025-0004. Втората жалба е била от „Македония - СНАБ“ ЕООД срещу същият административен акт, в частта по обособена позиция №1 и №2. С протоколно определение №818 от 07.08.2025г., на основание чл. 213 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 214 от ЗОП, КЗК е обединил двете преписки в общо производство като новата преписка е под №КЗК-555/584/2025г. С решението си КЗК с 1. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № ВХР-1313/25.06.2025 г. от „МАКРОН“ ООД а с т. 2. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 1325/27.06.2025 г. от "МАКЕДОНИЯ - СНАБ" ЕООД срещу Решение № D45315843/16.06.2025 г. на възложителя. Понастоящем това решение е обжалвано с касационна жалба само от "МАКЕДОНИЯ - СНАБ" ЕООД, а по отношение на „МАКРОН“ ООД е влязло в сила. За да постанови този резултат КЗК е приела на първо място, че възражението на дружеството насочено, срещу утвърдената техническа спецификация, в която липсват каквито и да било изисквания, свързани със съдържанието на техническото предложение или управление на рисковете на участниците и в този смисъл, в образеца на техническото предложение в самата техническа спецификация липсват предварително определени минимални изисквания свързани с оценка на рисковете е преклудирано. Комисията се е мотивирала, че повдигнатите въпроси касаят законосъобразността на решението за откриване, което е влязъл в сила административен акт и в тази връзка възраженията са недопустими за разглеждане в производството. КЗК е приела за несъстоятелни твърденията на дружеството, отнасящо се до мотивите на оценителната комисия по отношение на предложените от „Македония -Снаб“ ЕООД скали за оценка на вероятността от настъпване и степента на въздействие върху предмета на поръчката. КЗК е установила, че оценителната комисия е извършила анализирала представената от участника скала за оценка на вероятност от настъпване на критична точка (А), като в тази връзка е изложила надлежни мотиви в протокол №2 от 03.06.2025г. Установено е, че „участникът е използвал следната скала за оценка, оценяваща вероятност с по малко от 3% възможност за настъпване като много малко с оценка (1), вероятност с между 3 и 6% възможност за настъпване (без да е ясно, дали изложеният диапазон обхваща или не обхваща 6% възможност за настъпване) като малка с оценка (3), вероятност с между 6 и 10% вероятност за настъпване (без да е ясно, дали включва 6% и/или 10%) като средна с оценка

5

и такава с вероятност за настаняване над 10% като голяма с оценка (7). В тази връзка е посочено, че 10% вероятност за настъпване на дадена критична точка/ риск логически не може да бъде класифицирана като голяма и на практика почти сигурна/неизбежна, а по – скоро като малка вероятност“. КЗК след като е разглеждала представеното техническо предложение на дружеството е приела за установено, че по отношение на скала „малка

3

– между 3 и 6% възможност за настъпване на съответната критична точка“ и скала „Средна

5

– между 6 и 10% възможност за настъпване на съответната критична точка“ не е ясно дали 6% вероятност се отнасят към ниво на вероятност „малка (3)“ или „Средна (5)“. Така посоченото дублиране води до смесване на степента на настъпване на риска, което не може да бъде преодоляно по тълкувателен път от останалите части на техническото предложение. Въз основа на което КЗК е обосновала извода, че представената от дружеството скала за оценка на вероятността от настъпване на риска, участва в изложението му по отношение на критичните точки изброени от възложителя и води до неяснота на оценителната комисия по отношение на концепцията на участника за вероятността от настъпване на критични точки и доколко биха били адекватни и изложените мерки за предотвратяването им. По оспорване от страна на дружеството на констатациите на оценителната комисия по отношение на оценката на въздействие от настъпване (Б) на критична точка №2 „Липса на ликвидни средства за обезпечаване на доставката или на част от нея“, КЗК е приела, че оценителната комисия правилно е посочила, че в случая участникът словесно е указал, че при настъпване на този риск ще е налице пълно или частично неизпълнение на заявката, но според идентифицираната от участника скала подобен резултат попада в ниво „Високо ниво на критична точка (0.4)“. По твърдението, че забавеното изпълнение е временно частично неизпълнение, но в техническото предложение не е посочено, че по отношение на този риск частичното неизпълнение е „временно“, освен това в представената от участника критична точка не е посочено как определеното от него пълно неизпълнение на заявка се съотнася към средно на критична точка (0.3), поради което е приет за правилен извода на помощният орган на възложителя, че посоченият риск от непълно неизпълнение се отнася към високо ниво на критична точка (0.4), поради което е налице несъответствие в тази част от техническото предложение. За неоснователен е приет довода насочен срещу мотивите на оценителната комисия при извършен анализ на точка „Риск, свързан със спазване на изискванията за транспорт на храни“, тъй като отново е установено несъответствие между средна степен на въздействие на критична точка и голямо влияние на критичната точка върху вероятността от неизпълнение на договора при настъпване на този риск. КЗК е приела за несъстоятелен довода насочен срещу констатациите на оценителната комисия при анализ на критична точка №6 „План за изпълнение на договора в условията на висока инфлация“. Установено е, че участниците сами определят в представената от тях концепция как да разпределят скалите за оценка на рисковете, поради което и отговорността да изготвят методология за изпълнение, която да не е в противоречие с определената от тях скала е тяхна. КЗК е приела, че е налице противоречие в техническото предложение, тъй като участникът е посочил ниво на критична точка 0.3 е средно, а въздействието е голямо, доколкото би довело до временна неспособност на участника да изпълни предмета на договора. Неоснователен е довода на дружеството, отнасящ се до обстоятелството, че оценителната комисия е следвало да приложи чл. 104, ал. 5 от ЗОП. КЗК е приела, че поисканите разяснения и допълнителни доказателства биха довели до промяна на техническото предложение на участника, което е в нарушение на императивната забрана в чл. 104, ал. 5 от ЗОП. По отношение на доводите на дружеството за пороци в работата на оценителната комисия по отношение на офертата на класираният на първо място по двете обособени позиции участник „Аллур“ ООД, КЗК е приела за неоснователни. По първото твърдение, че липсват мотиви за присъдените от комисията точки при оценка на показателите, които подлежат на оценка, съгласно утвърдената методика за оценка, КЗК е приела, че с оглед съставения протокол №2 от 10.06.2025г., оценителната комисия е извършила преглед на техническото предложение и оценка по утвърдена методика, като е описала всяка една от представените критични точки по списъка на възложителя, направено е кратко описание на изложената концепция на класирания на първо място участник по всяка от точките, като в обобщение е поставил оценка на показател А3. КЗК е приел, че поставената оценка е мотивирана, а оценителната комисия няма задължение да преписва цялото съдържание на техническото предложение. По следващия довод КЗК е приела, че съобразно техническото предложение на „АЛЛУР“ ООД, е предложена следната скала за оценка на верността от настъпване на рискове: „0,1“ е „много малка“ вероятността от настъпване, „0,2“ е „малка“ вероятността, „0,3“ е „средна“, а „0.4“ е „голяма“ вероятност, поради което твърдението на дружеството жалбоподател, че за риск №3 оценката на вероятност от настъпване е посочена като „0,2“, но в описателната част е дефинирана като „много малка“ е прието за невярно и твърдението за противоречие с методиката за оценка на рисковете е прието за неоснователно. Комисията е счела, че това възражение е бланкетно и съобразно чл. 207 от ЗОП е оставила без разглеждане същото. Приети за сходни са твърденията по отношение на риск №1. За неоснователно е твърдяното по отношение на риск №3. КЗК е приела за неоснователен довода отнасящ се до риск №4, тъй като посочените мерки не са свързани с конкретния предмет на обществената поръчка. КЗК е извършила преглед в цялост на предложението представено от „Аллур“ ООД, въз основа на което е приела, че сочените от жалбоподателя мерки са свързани с предложението на участника. За неоснователни са приети възраженията насочени към мярката за недопускане и предотвратяване на настъпването на риск №4, КЗК е приела, че мярката е свързана с предходна такава „Провеждане на вътрешни одити, при които се проследява системата за регистриране на несъответствията в „Аллур“ООД и не визира несъответствие, свързани с рекламация в системата за регистриране на несъответствия в „Аллур“ ООД, за да не се стига до допускане на несъответствия при извършването на дейностите. Прието е, че възраженията за неотносимост на мярката. КЗК е приела за бланкетни следните твърденията, че предложението на участника се говори за доставка на хранителни продукти и напитки и че не са отчетени „всички“ аспекти, така както изисква методиката за оценка; че са налице противоречия при оценката на вероятността от настъпване на всяка една от критичните точки, в това число и при степента на въздействие, извън посочените по т.1 и т.2; не са посочени какви контролни дейности, организация и ресурс се предлагат за всяка една от критичните точки, както и не са посочени конкретни мерки за недопускане/предотвратяване настъпването им и имат ли тези мерки конкретен характер, изпълняват ли изискванията, посочени в методиката за оценка, извън посочените по т. 4 от настоящия раздел; в техническото предложение на участника се съдържат и други паразитни/бланкетни текстове по смисъла на изричната забележка в методиката за оценка, различни от посочените в т. 5 от раздела, поради което ги е оставила без разглеждане. КЗК е приела за неоснователен довода на дружеството, относно критична точка №7, в предложението на участника в тази част не се е съдържало конкретика и предложени мерки за предотвратяване/преодоляване на управлението на критична точка. Комисията е установила, че от предложението на „Аллур“ ООД изрично е декларирано, че посочените био продукти от техническата спецификация за съответните обособени позиции ще бъдат набавени от биологични източници по време на изпълнението на договора с посочени конкретни производители. Описани са всички конкретни биопродукти по двете обособени позиции, с конкретно посочени производители/доставчици, с което напълно е покрито изискването на възложителя. Решение за правилно. Не се установява да са допуснати нарушения на процесуалните правила от страна на Комисията за защита на конкуренцията, които да налагат отмяна и връщане на преписката за ново разглеждане. Не са допуснати нарушения на материалния закон, като актът на КЗК е надлежно и подробно обоснован. Комисията е извършила анализ на относимите по спора доказателства, които се съдържат по преписката. Изложила е мотиви защо се приемат за неоснователни и недоказани направените възражения от дружеството. В касационната жалба се твърди необоснованост и неправилност на изводите на КЗК. Изложените доводи в касационната жалба, повтарят тезите и твърденията, обяснени в жалбата пред Комисията за защита на конкуренцията, които са разгледани по всяко от тях обстоятелствено са изложени мотиви в решението на КЗК. Изводите на КЗК са правилни и се споделят и от настоящата инстанция Твърдените пороци в касационната жалбата, свързани с изискванията въведени в методиката за оценка и свързани с оценка на офертите се използват като основание за отстраняване и се разглеждат като минимални изисквания към офертите на участниците, касаят решението за откриване на процедурата, с което тя е одобрена, което решение като необжалвано е придобило стабилитет и не е подлежало на преразглеждане,както правилно е приела КЗК. За прецизност следва да се посочи, че Методика за определяне на комплексната оценка на офертите е част от Документацията за участие, на база посочените в нея показатели, метод за определяне на комплексната оценка на офертите и начин на класирането им. Неоснователен е довода на касатора насочен срещу изводите на КЗК по отношение на установени противоречия в офертата на „Македония СНАБ“ ЕООД, свързани с оценка на риска (критичните точки). От данните по преписката се установява, че с решение № F0650700 от 10.04.2025г. на кмета на Столична община – район „Илинден“ е открита процедура за възлагане на обществена поръчка по вид „открита процедура“ с предмет: „Доставка на хранителни продукти и консерви за детските заведения на територията на Столична община – Район „Илинден по обособени позиции: обособена позиция №1 „Доставка на местни и млечни продукти, яйца и риба, хляб, зърнени храни и варива“ и обособена позиция №2 „Доставка на консерви“. С решението са одобрени обявлението за обществената поръчка и документацията. Видно от методиката за оценка обществената поръчка е възложена по критерий „икономически най-изгодната оферта“, която отчита оптимално съотношение качество/цена. Оценяването на офертите се извършва на основата на комплексна оценка, определена на базата три показателя, при максимална възможна оценка 100т.: показател – А1 – предложена цена – максимален брой 50т. по този показател следва да се предложи процент от базовата цена на „САПИ“ЕООД. Показател – А2 – срок за реакция и замяна на продуктите в случай на рекламация – максимален брой 20 т. и показател А3 – управление на критичните точки при изпълнение на обществената поръчка с максимален брой 30 точки. Крайната комплексна оценка на всеки кандидат се пресмята по формула Комплексна оценка = А1+A2+A3. В настоящият случай относим е показател А3. Видно в методиката е посочено, че се разглеждат предложения на участниците за управление на дефинираните от възложителя критични точки, които могат да възникнат при изпълнение на поръчката: 1. Ненавременна доставка; 2. Липса на ликвидни средства за обезпечаване на доставката или част от нея; 3. Риск свързан със спазване ан изискванията за транспорт на храни- този риск включва като минимум следните аспекти: техническа повреда на превозните средства, с които се осъществява транспорта на заявените храни, контрол на хигиенните условия по отношение на минималните изисквания към транспортните средства за превоз на храни, съгласно приложимата нормативна уредба; 4. Ненавременна реакция при рекламация за явни и/или скрити недостатъци на продуктите; 5. Ненавременна реакция при изпълнение на допълнителни заявки; 6. План за изпълнение на договора в условията на висока инфлация; 7. Описание на начина, по който участникът гарантира, че посочените био продукти съгласно техническата спецификация могат да бъдат набавени от биологични източници по време на изпълнението на договора. Предвидено е участникът да предложи цялостна концепция за управление и оценка на критичните точки. В методиката е указано, че офертите на участниците, които отговарят на изискванията на възложителя се подлагат на сравнителен анализ, съпоставят се една с друга и се оценяват по изрично посочени критерий, в съответствие на офертата със съответните критерий следва да се определят 30 точки, 20 точки или 10 точки. Изрично е посочено, че няма да бъдат оценявани предложения и следва да бъдат предложени за отстраняване в случаите, в които е налице някое от следните условия: Описаните мерки за предотвратяване/преодоляване/управление на една или няколко от посочените от възложителя критични точки не са приложими към предмета на обществената поръчка или е налице несъответствие/несъгласуваност между елементи на отделните раздели /части/ компоненти на техническото предложение. За такова несъответствие/несъгласуваност/вътрешно противоречие ще се приеме всяко разминаване между посочената от участника информация по отношение на един и същ елемент/смислово обособена част/ от техническото му предложение за изпълнение на поръчката; Налице са паразитни/бланкетни изрази. От доказателствата по делото е видно, че дружеството „Македония - СНАБ“ ЕООД е депозирала оферта по обособена позиция №1 и №2. Била е назначена оценителна комисия, която е отразила резултатите от работата си в Протокол №1 от 13.05.2025г., протокол №2 от 10.06.2025г., протокол №3 от 11.06.2025г. и утвърден доклад от възложителя. В протокол №2 от 10.06.2025г. по обособена позиция №1, по отношение на участника „Македония - СНАБ“ ЕООД е установено представените от същия документи, както и че бил предложил срок за реакция и завяна на продукта в случай на рекламация, както и че е предложения срок за реакция и замяна при направена рекламация отговаря на изискванията на възложителя, заложени в документацията. Комисията е разгледала представеното предложение за техническите решения при управление на рисковете и критичните точки, които могат да възникнат в хода на изпълнение на поръчката, в съответствие с предоставената декларация за конфиденциалност. От представената концепция за технически решения при условия на критични точки, които могат да възникнат по време на изпълнение на поръчката част „Използвани понятия“, участникът условно означава вероятността от настъпване на критична точка с (А) и степента на въздействие върху обществената поръчка на критичната точка с (В). Представена е методология за оценка на риска, обхващаща скалата за оценка на вероятност от настъпване (А) на критична точка и за оценка на степен на въздействие (В) върху обществената поръчка. Предвидената от участника скала за оценка на вероятност от настъпване (А) на критична точка – Участникът е използвал следната скала за оценка, оценяваща вероятността с по – малко от 3% възможност за настъпване като много малка с оценка (1), вероятност с между 3 и 6% възможност за настъпване (без да е ясно, дали изложеният диапазон обхваща или не обхваща 6% възможност за настъпване като малка с оценка (3); вероятност с между 6 и 10% за настъпване (без да е ясно, дали включва 6% и/или 10%) като средна оценка

5

и такава с вероятност за настъпване над 10% като голяма с оценка (7). Посочено е че, 10% вероятност за настъпване на дадена критична точка/риск логически не може да бъде класифициран като голяма и на практика почти сигурна/неизбежна, а по – скоро като малка вероятност. По отношение на степен на въздействие (В) и използваната от участника методология за оценка: при средно ниво на критичната точка с оценка (0.3) е изложено, че рискът оказва значително (съществено) влияние върху изпълнението на договора, изразяващо се в забава и/или затруднена и/или несъответстваща доставка, която може да бъде основание за рекламация. Като високо ниво на критичната точка с оценка (0.4) участникът излага в своето техническо предложение, че същата се изразява в „частично или цялостно неизпълнение на договора, като под „частично“ неизпълнение се разбира невъзможност за осъществяване на конкретна заявена доставка. Под цялостно (пълно) неизпълнение на договора следва да се разбира невъзможност за осъществяване на каквито и да било доставки“. Участникът е описал в последователност предвидените в методиката за оценка предварително определени критични точки от т.1 до т. 7. Комисията след като е разгледала съдържанието на техническото предложение на дружеството е приела, че по отношение на критична точка 2 „Липса на ликвидни средства за обезпечаване на доставката или част от нея“, участникът е заложил степен на въздействие, оценен като средно ниво на критична точка (В=0.3) като е посочил, че в хипотеза теоретично може да се достигне до пълни или частично неизпълнение на заявка, получена от изпълнение, поради неспособността му да осигури финансови постъпления и да закупи хранителни продукти, които следва да бъдат доставени в полза на възложителя. Въздействието върху изпълнението би било голямо доколкото би довело до временна неспособност на участника да изпълнява основните си задължения по договора. Така изложеното води съответно до частично или цялостно неизпълнение и би следвало да се класифицира като степен на въздействие с високо ниво на критична точка (0.4). Комисията е приела, че изложеното обстоятелство обосновава несъответствие/несъгласуваност/вътрешно противоречие, тъй като представлява разминаване между посочената от участника информация по отношение на един и същ елемент от техническото му предложение за изпълнение на поръчката. По отношение на критична т. 3 е изложена степен на въздействие, оценен като средно ниво на критична точка, без да се отчита възможността този риск да доведе до частично, неизпълнение на договора, дефинирано от смия участник като невъзможност за осъществяване на конкретна заявена доставка. За изложения риск е присъща техническа повреда на превозните средства и контрол на хигиенните условия по отношение на минималните изисквания към транспортните средства, а изложеното демонстрира формален подход на участника. По отношение на критична точка 6 е изложена степен на въздействие, оценено като средно ниво на критична точка, а изложеното от участникът води до високо ниво на критична точка, което води до несъответствие/несъгласуваност/вътрешно противоречие тъй като представлява разминаване между посочената от участника информация по отношение на един и същ елемент от техническото му предложение за изпълнение. Оценителната комисия е приела, че са налице противоречия между някои от описаните рискове и техните количествени/качествени оценки в техническото предложение на участника; вътрешни несъответствия и дефиниционни противоречия, което създава неяснота и невъзможност за оценителната комисия да прецени приложимостта на представените мерки спрямо предмета на поръчката и да ги квалифицира като конкретни. Установено е съществено несъответствие между предвидената методология за оценка на риска и реалното и прилагане в различните части на техническото предложение, по отношение на различни критични точки. Отклонението между дефинираното ниво на въздействие и поставената оценка показва вътрешна логическа несъгласуваност, обосновава невъзможност за оценителната комисия да прецени дали участникът е оценил вероятността от настъпване за всяка една от описаните критични точки и дали е оценил и предвидил степента на въздействието им върху изпълнението на обществената поръчка. От така установеното оценителната комисия е приела,че техническото предложение по обособена позиция №1 не отговаря на изискванията на възложителя за разработване на техническо предложение съгласно предварително оповестените критерии, поради което не е допуска до оценка офертата по показател А3 и е предложено „Македония - СНАБ“ ЕООД за отстраняване от участие във възлагателната обществена поръчка на основание чл. 107, т.2, б. „а“ от ЗОП. По отношение на обособена позиция №2, оценителната комисия е установила същите несъответствие като тези по обособена позиция №1, поради което дружеството не е допуснато до оценка на офертата по показател А3 по обособена позиция №2 е и предолжен за отстраняване от участие във възлагателната поръчка на основание чл. 107, т.2, б. „а“ от ЗОП. Неоснователно е първото възражение, отнасящо се до представената от дружеството скала за оценка на вероятност от настъпване на критична точка (А). Решението за откриване на обществената поръчка е влязло в сила и в хипотезата на 179, ал. 1 ЗОП не е постъпило предложение за промяна на изискванията на възложителя, всички изисквания са били задължителни за участниците в процедурата и съобразно чл. 101, ал. 5 ЗОП при изготвяне на офертата всеки участник трябва да се придържа точно към обявените от възложителя условия като има възможност (ал. 7) до изтичането на срока за подаване на заявленията за участие или офертите всеки кандидат или участник може да промени, да допълни или да оттегли заявлението или офертата си. Следователно офертата на всеки един от участниците следва да бъде съобразявана спрямо изричните изисквания на възложителя. Участниците e следвало да прецизират предложенията си за управление на дефинираните от възложителя критични точки, които могат да възникнат при изпълнение на поръчката, в настоящия случай това не е сторено от страна на „“Македония – СНАБ“ЕООД. КЗК, а преди това помощния орган на възложителя, са установили, че в представеното от дружеството Предложение (концепция) за технически решения при управление на критични точки, които могат да възникнат по време на изпълнение на поръчката, което е разделено на вероятността от настъпване на критична точка - (А) и степента на въздействие върху обществената поръчка на критичната точка - (В), в случая относима е (А) – Вероятност от настъпване на критична точка, в което по отношение на скала Малка

3

– между 3 и 6% възможност за настъпване на съответната критична точка и скала Средна

5

– между 6 и 10% възможност за настъпване на съответната критична точка е налице неяснота дали 6% вероятност се отнася към ниво вероятност – „Малка

3

или Средна (5)“. Безспорно е налице смесване на степента на настъпване на риска, водещо до неяснота, която не може да бъде преодоляна по пътя на тълкуването. Неяснотата по отношение на едно ниво от скалата, обуславя неяснота и по отношение на предишното и следващото ниво, което пък създава съмнение за неспособност за качествено управление на риска. Неоснователни са доводи насочени към изводите на КЗК, свързани с основанията за отстраняване по отношение на втория критерий за оценка на риска – „степен на въздействие“ (В). По отношение на установеното по критична точка №2 „липса на ликвидни средства за обезпечаване на доставката или на част от нея“, правилно помощният орган на възложителя е приел, че в случая участникът е посочил степен на въздействие на критична точка №2 - средно ниво на критична точка (В-0.3), но при прочит на описателната част се установява, че е развил съображения по отношение на пълно или частично неизпълнение на заявка, което пък съответства на висока ниво на критична точка (0.4), при така установеното правилно е прието, че е налице несъответствие и вътрешно противоречие между посочената от участника информация по отношение на един елемент от техническото му предложение. След прочит на касационната жалба на дружеството, е видно, че се внася уточнение, по отношение на частично и забавено изпълнение. В техническото му предложение по отношение на този риск не е налице позоваване на временно неизпълнение, поради което не е допустимо едва в производство по оспорване на крайния акт на възложителя да се добавя. Отделно правилно КЗК е приела, че представената от участника критична точка не е обосновано как посоченото от него пълно неизпълнение на заявка се съотнася към средно ниво на критична точка, поради което правилно КЗК е приела, че оценителната комисия обосновано е счела, че посоченият риск от непълно неизпълнение се отнася към високо ниво на критична точка, което води до несъответствие. На следващо място по отношение на критична точка №3 „Риск, свързан със спазване на изискванията за транспорт на храни“, правилно помощният орган на възложителят е приел, че е налице формален подход на участника при оценка на риска, тъй като същия е посочил, степен на въздействие средно ниво на критична точка, без да преценено, че е възможно този риск да доведе до частично неизпълнение на договора, съобразно изложената невъзможност за осъществяване на конкретна доставка. При този риск е следвало да се съобразят посочените хипотези за техническа повреда на превозното средство и контрол на хигиенните условия. В тази връзка настоящият съдебен състав споделя извода на КЗК, че е налице несъответствие между средната степен на въздействие на критична точка и голямото влияние на критичната точка вероятността от неизпълнение на договора. По отношение на критична точка №6 – „План за изпълнение на договора в условията на висока инфлация“, настоящият съдебен състав приема, че КЗК обосновано е приела, че е налице несъответствие свързано с оценката на въздействие на критична точка №3, изразяващо се в несъответствие между заявеното средно ниво на критична точка (В-0.3) и развитите от участника съображения по отношение на пълно или частично неизпълнение на заявка, което пък съответства на висока ниво обосновават критична точка (0.4). Настоящият съдебен състав споделя изводите на КЗК, поради което на основани чл. 221, ал.2 от АПК препраща към тях. По наведените в жалбата оплаквания отнасящи се до обстоятелството, че помощният орган е следвало в изпълнение на чл. 104, ал. 5 от ЗОП да изясни конкретни обстоятелства по предложението на участника се приемат за неоснователни. Съгласно чл. 104, ал. 5 от ЗОП при разглеждане на офертите, когато е необходимо, се допуска извършване на проверки по заявените от участниците данни, включително чрез изискване на информация от други органи и лица. От участниците може да се изиска да предоставят разяснения или допълнителни доказателства за данни, посочени в офертата. Проверката и разясненията не могат да водят до промени в техническото и ценовото предложение на участниците. Цитираната разпоредба, от една страна, касае документите по чл. 39, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ППЗОП, и от друга, същата има диспозитивен характер и предоставя на възложителя и неговия помощен орган възможност, а не им вменява задължението да изискват допълнителни документи, информация, разяснения. Разпоредбата на чл. 54, ал. 13 от ППЗОП, съгласно която при извършването на предварителния подбор и на всеки етап от процедурата комисията може при необходимост да иска разяснения за данни, заявени от кандидатите и участниците, и/или да проверява заявените данни, включително чрез изискване на информация от други органи и лица, също е с диспозитивен характер, но същата касае както документите по чл. 39, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ППЗОП, така и тези по ал. 2 на разпоредбата /заявлението за участие/. Единствено следва да бъде спазена императивната забрана - проверката и разясненията да не да водят до промени в техническото и ценовото предложение на участниците. При неизползване на предоставената законова възможност възложителят не нарушава по никакъв начин императивни законови разпоредби, поради което не е налице нарушение на процедурните правила при провеждане на обществената поръчка. В настоящият случай правилно е преценено, че при предоставяне на разяснения и допълнителни доказателства ще е налице промяна в техническото предложение на дружеството, което нарушава горепосочената императивна забрана. Неоснователен е довода на дружеството насочен срещу извода на КЗК, с който е прието за несъстоятелно твърдението, че липсват мотиви за присъдените от комисията точки при оценка на показателите, които подлежат на оценка, съгласно утвърдената методика за оценка по отношение на класирания на първо място по обособени позиции №1 и №2 „Аллур“ ООД. В случая комисията на възложителя е отразила резултатите от работата си в три протокола, като КЗК е анализирала съдържанието на Протокол № 2 от работата на помощния орган и правилно е приела, че оценителната комисия е извършила преглед на техническото предложение и оценка по утвърдената методика, като е описала всяка една от представените критични точки по списъка на възложителя. Възраженията на жалбоподателя в тази връзка са обсъдени в обжалваното решение, като настоящата инстанция споделя изложените мотиви. Затова и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК касационната инстанция препраща към мотивите на решението на КЗК. По изложените съображения, не са налице твърдените отменителни основания, поради което обжалваното решение на КЗК като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 216, ал. 6 от ЗОП е основателно искането на ответната страна Столична община – район „Илинден“ за присъждане на разноски сторени пред ВАС в размер на 1500 лева за адвокатско възнаграждение. Настоящата съдебна инстанция счита възражението за прекомерност отправено от процесуалния представител на касационния жалбоподател за неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на спора и обема на извършената процесуална защита. Претендираните разноски в размер на 1500 лева или равностойността им в евро сторени пред КЗК не се следват с оглед, че същите вече са присъдени. Основателно е искането на ответната страна „Аллур“ ООД за присъждане на разноски в размер на 3000 лева или равностойността им в евро. Настоящата съдебна инстанция счита възражението за прекомерност отправено от процесуалния представител на касационния жалбоподател за неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на спора и обема на извършената процесуална защита. С оглед изхода на спора претенцията на „Макрон“ООД за разноски е неоснователна и поради отва такива не му следват. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК във вр. с чл. 216, ал. 7 от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,

Цитирани разпоредби

18