Определение № 2322 от 08.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1462/2025 г.
ВКСIV гражданско отделение08.05.2025 г.докладчик Десислава Попколева
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 21.03.2024 г. на Софийския апелативен съд, постановено по в.ч.гр.д. № 4726 по описа за 2019 г. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх.№ 28620/6.11.2024 г. на Н. М. Н., чрез адв. М. против разпореждане от 21.03.2024 г. на Софийския апелативен съд, постановено по в.ч.гр.д. № 4726 по описа за 2019 г., с което е върната частна жалба с вх. № 16809 от 18.07.2023 г., депозирана от Н. М. Н. против разпореждане от 29.05.2023 г. на Софийски апелативен съд по същото дело. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното разпореждане е нищожно, недопустимо, неправилно и необосновано. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на жалбоподателя приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по арг. от чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК и чл. 274, ал. 2 ГПК. За да постанови обжалваното разпореждане докладчикът по в.ч.гр.д. № 4726/2019 г. е приел, че постъпилата частна жалба с вх. № 16809 от 18.07.2023 г., депозирана от Н. М. Н. срещу разпореждане от 29.05.2023 г., е нередовна, доколкото не отговаря на изискванията на чл.275, ал.2 вр. чл.260, т.4 и т.7 ГПК, както и на чл.261, т.4 ГПК, поради което с разпореждане от 22.08.2023 г., е дал възможност на жалбоподателя да отстрани констатираните нередовности. Указанията на съда са връчени на адв. М. на 24.02.2024 г., но в предоставения срок, а и до постановяване на разпореждането за връщане на частната жалба – 21.032024 г. не са изпълнени, поради което е прието, че е налице основанието на чл.262, ал.2, т.2 ГПК за връщане на частната жалба. Обжалваното разпореждане е валидно, допустимо и правилно. От данните по делото е видно, че частна жалба вх. № 16809 от 18.07.2023 г., депозирана от Н. М. Н. против разпореждане от 29.05.2023 г. на Софийски апелативен съд, постановено по в.ч.гр.д. № 4726 по описа за 2019 г., не е подписана и по нея не е внесена дължимата държавна такса, поради което съдията – докладчик е процедирал съобразно нормата на чл.275, ал.2 вр. чл.262, ал.1 ГПК. Указанията на съда за отстраняване на констатираните нередовности на частната жалба са ясни и пълни. И са надлежно връчени на пълномощника на жалбоподателя, но в указания срок, не са изпълнени, поради което правилно съдът е приложил неблагоприятните последици на чл.262, ал.2, т.2 ГПК, изразяващи се във връщане на частната жалба. Ето защо, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Цитирани разпоредби
10- чл. 261, т. 4 ГПК
- чл. 262, ал. 1 ГПК
- чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК
- чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК
- чл. 274, ал. 2 ГПК
- чл. 275, ал. 1 ГПК
- чл. 275, ал. 2 ГПК
- чл. 260, т. 4
- чл. 274, ал. 2
- чл. 275, ал. 2