Определение № 2326 от 21.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 1129/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Г. С. срещу решение № 32 от 20.02.2025 г. по гр. д. 15/2025 г. по описа на ОС – Сливен, с което след отмяна на решение № 1023 от 31.10.2024 г. по гр.д. № 3745/2024 г. на Районен съд - Сливен, са отхвърлени предявените от С. Г. С. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че не дължи на ответника сумата от 9 067,79 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.06.2010 г., сумата от 702,63 лв., представляваща договорна лихва за периода 15.08.2009 г. до 20.06.2010 г., и сумата от 152,01 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода 15.08.2009 г. до 20.06.2010 г., за които е издаден изпълнителен лист от 23.06.2010 г. по ч. гр. д. № 334/2010 г. по описа на Районен съд - Сливен, и са присъдени разноски по делото. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Ответникът по касация, „ЕОС Матрикс“ ЕООД, оспорва касационната жалба като недопустима, евентуално като неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Касационната жалба е недопустима предвид подаването й след указания в нормата на чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок от връчване на въззивното решение на страната. Видно от преписката по делото въззивното решение е връчено на ищеца С. Г. С. по реда на чл. 51 ГПК чрез упълномощения от него адвокат Х. Л. К., посочен и като съдебен адресат по делото с исковата молба, на 24.02.2025 г. Броен от последната дата при спазване правилото на чл. 60, ал. 3 ГПК срокът по чл. 283 ГПК изтича на 24.03.2025 г., работен ден. От поставения входящ номер от регистратурата на ОС – Сливен върху касационната жалба на С. Г. С. е видно, че същата е подадена в съда на 26.03.2025 г. – след изтичане на законовоустановения преклузивен срок. На касатора е дадена изрична възможност с разпореждане от 11.06.2025 г. в едноседмичен срок да представи доказателства за подаване на жалбата в срок, като такива не са представени към подадената на 30.06.2025 г. молба, нито в указания срок, а и до датата на закритото заседание. Подадената след указания в закона и на страната срок за обжалване касационната жалба на С. Г. С. като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане. При този изход право на разноски има ответникът по жалбата „ЕОС Матрикс“ ЕООД за представляването му от юрисконсулт на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на сумата 300 лв. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение