Определение № 452 от 30.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1451/2015 г.

Производството е образувано по молба, обозначена като частна жалба на НВБ. от [населено място], с която същата е поискала възстановяване на срока за обжалване на разпореждане № 385 от 24.02.2015г. по в.т. д.№1190/14 на Пловдивски апелативен съд. Молителката е посочила, че съобщението за определението, предмет на обжалване е получено от нейния свекър на 10.02.2015г., който е бил в невъзможност поради заболяване да й го предаде. Спрямо момента на депозиране на настоящата частна жалба- 25.03.2015г. тя е пропуснала срока по чл.275, ал.1 ГПК. С оглед изложеното и предвид съдържанието на молбата, неправилно озаглавена частна жалба, с която страната е поддържала особени непредвидени обстоятелства, възпрепятсвали я да подаде в срок частната си жалба срещу разпореждането за връщане на нейната касационна жалба, настоящият състав намира, че е сезиран с молба по чл.64, ал.2 ГПК за възстановяване срок за обжалване. Компетентен да се произнесе по нея, обаче е администриращия частната жалба съд, с оглед процесуалните му задължения по отчитане редовността на постъпилите пред него частни жалби. Поради това и настоящата молба, следва да бъде изпратена на Пловдивски апелативен съд по компетентност. В този смисъл е и константната практика на ВКС - определение №498 от 30.12.2008г. по ч. г.д. 2391/08 г. на ВКС, ІІІ г.о., определение № 350 от 12.12. 2008г. по ч.т.д. №315/08г. на ВКС, І т.о. и др. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение