Определение № 55 от 26.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 145/2021 г.
ВКСII търговско отделение26.01.2021 г.докладчик Емилия Василева
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1182 от 23.07.2020 г. по в. ч. т. дело № 255/2019 г. на Апелативен съд Пловдив. ОСЪЖДА М. Г. М. с ЕГН [ЕГН] да заплати по сметка на Върховен касационен съд на Република България държавна такса в размер 15 лв. /петнадесет лева/. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1, във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 275, ал. 2 и чл. 262, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 260783/29.09.2020 г., подадена от М. Г. М. /ответник по исковата молба/ от [населено място] срещу разпореждане № 1182 от 23.07.2020 г. по в. ч. т. дело № 255/2019 г. на Апелативен съд Пловдив, с което е върната частна жалба с вх. № 1883/05.03.2020 г. против разпореждане № 1688 от 17.12.2019 г. по същото в. ч. т. дело № 255/2019 г. на Апелативен съд Пловдив. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане поради противоречие с разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2, чл. 119, ал. 3 и чл. 113 ГПК и моли същото да бъде отменено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба се явява неоснователна. Частна жалба с вх. № 1883/05.03.2020 г. е подадена от М. Г. М. против разпореждане № 1688 от 17.12.2019 г. по в. ч. т. дело № 255/2019 г. на Апелативен съд Пловдив, с което е върната частна жалба с вх. № 7771/07.10.2019 г. против разпореждане № 1027 от 29.07.2019 г. по същото в. ч. т. дело № 255/2019 г. на Апелативен съд Пловдив. С разпореждане № 447 от 06.03.2020 г. на Апелативен съд Пловдив посочената частна жалба с вх. № 1883/05.03.2020 г. е оставена без движение с указание до частния жалбоподатгел в едноседмичен срок от съобщаването да представи един препис от частна жалба с вх. № 1883/05.03.2020 г. и документ /в оригинал или заверено копие от него/ за внесена дължима държавна такса в размер 15 лв. по сметка на ВКС, в който като основание за плащане да посочи номерът на делото, по което е постановен обжалваният съдебен акт, както и че делото е по описа на Апелативен съд Пловдив. С посоченото разпореждане частният жалбоподател е предупреден, че при неизпълнение на указанията частната жалба ще бъде върната. Препис от разпореждането е връчен на частния жалбоподател лично на 10.07.2020 г. /петък/. Срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 17.07.2020 г. /петък/ и М. Г. М. не е изпълнил указанията на Апелативен съд Пловдив. При тези данни изводът на въззивния съд, че след като в указания срок частният жалбоподател не е отстранил констатираните нередовности на частна жалба с вх. № 1883/05.03.2020 г. същата подлежи на връщане, е законосъобразен и обоснован. Доводите на частния жалбоподател, че разпореждането е неправилно са неоснователни. Дадените с разпореждане № 447 от 06.03.2020 г. указания са законосъобразни и постановени в съответствие с разпоредбите на чл. 275, ал. 2 във връзка с чл. 262, ал. 1 връзка с чл. 261, т. 4 ГПК. Поради непредставяне на документ за внесена държавна такса в размер 15 лв. по сметка на ВКС в предоставения срок правилно съгласно разпоредбата на чл. 275, ал. 2 във връзка с чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК частната жалба е върната. Въз основа на изложените съображения съдебният състав на ВКС, ТК, Второ отделение счита, че обжалваното с настоящата частна жалба разпореждане № 1182 от 23.07.2020 г. по в. ч. т. дело № 255/2019 г. на Апелативен съд Пловдив е правилно и следва да бъде потвърдено. На основание чл. 77 ГПК частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер 15 лв. за производството по настоящата частна жалба. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
Цитирани разпоредби
13- чл. 113 ГПК
- чл. 261, т. 4 ГПК
- чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК
- чл. 262, ал. 3 ГПК
- чл. 275, ал. 1 ГПК
- чл. 275, ал. 2 ГПК
- чл. 77 ГПК
- чл. 119, ал. 3
- чл. 262, ал. 1
- чл. 274, ал. 1, т. 2
- чл. 274, ал. 2
- чл. 274, ал. 3, т. 1
- чл. 275, ал. 2