Решение № 684 от 4.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1877/2009 г.

Решение № 684 от 4.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1877/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Допуснато е по касационна жалба на Д. С. Б., подадена чрез процесуалните му представители адв. Д. Х. и Ц. Ч. срещу решение № 806 от 01.07.2009г. по гр. дело № 1759/2007 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решение от 08.12.2006г. по гр. д. № 2666/2005г. на Софийски градски съд. Уважени са предявени срещу касатора и други лица установителни искове на основание чл. 26, ал. 1 предл. първо вр. чл. 152 предложение второ от ЗЗД, за нищожност на три поредни сделки, а именно: упълномощителна сделка на ищците Дацко и Ц. Дацови по нотариално заверено пълномощно от 11.08.1999г за овластяване лицето Р. Л., дъщеря на заемодателката, да продаде имота им въпреки ипотекирането му по договор със заемодателката от същата дата; сключеният чрез това лице договор за покупко-продажба на имота в полза на ответника Р., от продажната цена по който договор кредиторката заявила, че е удовлетворена; последващият договор за покупко-продажба на имота с купувач касатора Д. С. Б., син на заемодателката и брат на упълномощената Р. Л., като сключени при недопустимо уговорен начин за удовлетворяване на ипотекарния кредитор. Касационната жалба на Д. С. Б. съдържа искане за обезсилване на решението като недопустимо, с довод за непроизнасяне по предявения иск Съдът не е възприел заявените с иска обстоятелства кой е заемодател и противно на ищцовите твърдения е приел, че длъжник по заема са ищците, а не сина им. Така е разгледал непредявен иск, защото спор за недействителност по чл. 152 от ЗЗД може да бъде повдиган между длъжника и кредитора. Оплакването е, че не са обсъдени изтъкваните възражения за недопустимост на иска поради липса на правен интерес. Неправилно е прието, че едностранната сделка може да обективира споразумение относно начин на удовлетворяване, не са обсъдени доказателствата и възраженията, не е съобразено, че касатора Б. е трето добросъвестно лице, добросъвестен е и праводателят му. Не е съобразено, че кредиторът вече се е удовлетворил от цената по първата сделка и напълно идентично биха се развили събитията при осъществяване на принудително изпълнение върху ипотекирания недвижимия имот. Необосновано е игнорирано обстоятелството, че договорът за заем предхожда, а не е предхождан по хронология от някакво споразумение в противоречие с императивите на чл. 152 от ЗЗД. Съображения са развити в жалбата и в съдебно заседание от пълномощника адв. Ц. Ч., претендират се разноски. Постъпилият отговор от страна на ответниците по жалбата Ц. Д. и конституираните наследници на втория от ищците Ц. Й. Д., С. Д. Д., А. Д. и С. Д. Д. изтъква неотносимост на поставения процесуален въпрос, щом решението по същество е правилно. Съображения за правилност на решението по същество поддържа пълномощникът им адв. Д., претенция за разноски не е заявена С определение № 208 от 01.03.2010г. на ВКС, III г. о жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, за преценка по допустимостта на съдебното решение и разгледания иск, в която насока съдилищата не са изложили съображения. Предвид обстоятелствата по делото и във връзка с изведения въпрос, обусловил разглеждане на касационната жалба по същество, Върховен касационен съд състав на III г. о намира следното: В обжалваното решение Софийски апелативен съд е разгледал случай, при който с иск по чл. 152 от ЗЗД вр чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за установяване нищожност на три сделки поради недопустимо уговаряне на начин за удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона, ищците Дацко и Ц. Дацови са потърсили защита в качеството си на учредители на договорна ипотека върху свой имот в полза на кредитор по паричен заем. Установителните искове на основание чл. 26, ал. 1 предл. първо вр. чл. 152 предложение второ от ЗЗД са уважени и за трите поредни сделки, а именно упълномощителна сделка на ищците Дацко и Ц. Дацови по нотариално заверено пълномощно от 11.08.1999г. за овластяване лицето Р. Л., дъщеря на заемодателката, да продаде имота им по сключения на същата дата договор за ипотека, при каквито условия намери за добре, з а нищожен на същото основание е обявен сключеният чрез упълномощеното лице договор за покупко-продажба на имота в полза на ответника Л. Н. Р., от продажната цена по който договор кредиторката е заявила, че е удовлетворена, както и последващия договор за покупко-продажба на имота по нот. акт № 159, т. V н. д. 899/2000г. от Р. и неговата съпруга, с купувач касатора Д. С. Б., син на заемодателката и брат на упълномощената Р. Л., като сключени при недопустимо уговорен начин за удовлетворяване на ипотекарния кредитор. Като е оставил в сила решението, обжалвано от касатора включително с доводи за недопустимост, липса на интерес от иска и пасивна легитимация, въззивният съд не е изложил съображения по тези оплаквания и възражения. При това положение касационната жалба е допусната за проверка по допустимостта на решението, по който въпрос Върховен касационен съд намира следното: До постановяване на недопустимо решение не се е стигнало, макар въззивният съд да не е изпълнил задълженията си да се произнесе по въпроси на служебната си компетентност, при това въпроси, повдигнати изрично с възражение. Процесуалното нарушение в случая е налице, но то ще съставлява отменително основание единствено ако се е изразило в решаваща дейност по недопустим съдебен диспозитив (ТР № 1/04.01.2001г. т. 19 ОСГК), в случая по отношение на изрично прогласена нищожност. Исковете са допустими, по отношение на настоящия касатор включително. В конкретния случай ищците са имали правния интерес да обемат с иска си за нищожност по чл. 152 от ЗЗД вр чл. 26, ал. 1 от ЗЗД както сделката по упълномощаването, така и последващите сделки, предвид качеството си на ипотекарни длъжници по сключения договор за имотно обезпечение и предвид обстоятелството, че недопустимо уговорения начин за удовлетворение на кредитора е бил реализиран така, че имотът им се е оказал придобит от сина на заемодателката след извършване на заявените с иска сделки, реализирани с оглед упълномощаването. Качеството на страни по договора за ипотека легитимира активно ищците в настоящия процес, кредиторът е постигнал уговорки именно с тях и същите са понесли последиците от действията на упълномощеното лице да се разпорежда с имота им. Без връзка с основанието на иска, а и с правния им интерес, остава твърдението в исковата молба, че парите по заема всъщност били предоставени на сина им, вместо на тях ( както е отразено в договора за учредяване на ипотеката). Без значение с оглед обстоятелствата, на което е основа иска за разкриване на недействителността и правния интерес от него, в случая са и твърденията за начина и времето на погасяване на заема Упълномощителната сделка е едностранна, но тази правна характеристика не изключва същата като предмет на иска по чл. 152 от ЗЗД, щом нейното основание е да се овласти посочено от кредитора лице за разпоредителни действия, които да доведат до удовлетворение чрез придобиване на имотното обезпечение, по различен от предвидения в закона начин. В обема на основанието на този иск са и сключените сделки за покупко-продажба, ако чрез реализирането им се заявява (едностранно от кредитора) прихващане за задължението по заема от цената (по първата от сделките), а след това се осъществява последващо прехвърляне на имота на купувач, посочен от кредитора, с цел да се придобие и тази имотна облага. Щом законът дава защита на длъжника като го легитимира да разкрие недействителност при условията на чл. 152 от ЗЗД, то в обема на основанието по този иск попадат и разпорежданията с формално участие на трети за правоотношението между кредитор и длъжник лица, с които сделки кредиторът е целял да избегне последиците на законовата забрана, чрез практики, за които противоречието със закона е установимо предвид резултата от тях. Не може да се приеме и тезата, че с оглед правния интерес от иска съдът следва да приеме за правоустановително едно заявление на кредитора, че счита удовлетворението си за постигнато и дългът за издължен, след реализирането на първата сделка Тези едностранни твърдения не са признание, нито обстоятелствата по тях се признават от страна на длъжниците - изгодата за кредитора от твърдението му тук е да брани последващата сделка от последиците на недействителността. Ето защо касационната жалба на Д. Б. е неоснователна в основния си довод за липса на правен интерес от иска и пасивна легитимация по него, предвид качеството му на купувач, който няма отношение към дълга. В своята практика Върховен касационен съд очертал приложното поле на института по чл. 152 от ЗЗД не с оглед формалната характеристика на сделките, които се атакуват с иска, а предвид съглашението относно начина на удовлетворяване на кредитора, което може и да е неформално. Противно на закона е предварителното съглашение, в резултат на което ипотекарен длъжник дава едностранно и безусловно овластяване на посочено от кредитора лице за разпореждане с имота си и при така учредено представителство, с поредица от сделки, ипотекираният имот се оказва прехвърлен в погасяване на дълга. Реализирането на сделките в последващ момент тук не подкрепя довод за последваща уговорка между кредитор и длъжник, за даване вместо изпълнение. С това се е съобразил и въззивния съд в решаващите си мотиви, които следва да бъдат споделени. Обоснован е извода, че при обезпечение на заема с договор за ипотека на недвижим имот, даденото пълномощно на дъщерята на заемодателката Б. с овластяване упълномощената да продава, дарява, заменя и пр. същия имот в полза на лица, които намери за добре, на цена и при условия, каквито уговори, както и да се разпорежда с получените суми от продажбата и това пълномощно е нотариално заверено на същата дата, на която е сключен и договор за ипотека, свидетелства за недопустимо по смисъла на чл. 152 от ЗЗД съглашение, а сделките с имота са обективирали недопустим от закона начин на удовлетворение за кредитора, поради което са нищожни. Предвид гореизложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила Ответникът по касационната жалба не е заявил искане за разноски. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на IIIг. о.