Решение № 12602 от 23.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5839/2014 г.
ВАСV отделение23.10.2014 г.докладчик т Анна Димитрова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на Христо Георгиев Милев, жив. в гр. София, срещу заповед № 218/25.03.2014 г., издадена от Министъра на околната среда и водите. РАЗДЕЛЯ производството по делото, като отделя от него иска за обезщетение, който да бъде докладван на председателя на пето отделение след влизане в сила на решението по делото. Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Мотиви
Решение № 12602 от 23.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5839/2014 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба, подадена от Христо Георгиев Милев, жив. в гр. София, срещу заповед № 218/25.03.2014 г., издадена от Министъра на околната среда и водите, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител във връзка с ПМС № 58/14.03.2014 г. е прекратено служебното му правоотношение на длъжност старши експерт, с ранг IV младши, в дирекция "Фондове на Европейския съюз за околна среда", отдел "Оценка, търгове и договаряне", направление "Води" поради съкращаване на длъжността. Жалбоподателят поддържа, че оспорената заповед е незаконосъобразна, необоснована и при издаването й са нарушен материалноправните и процесуалноправните норми, няма законоустановената форма, иска отмяната й, присъждане на обезщетение за времето, през което не е бил на служба на основание чл. 121, ал. 1 от ЗДСл и присъждане на разноските по делото. Ответникът - министърът на околната среда и водите, чрез процесуален представител, иска отхвърляне на оспорването. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: Жалбоподателят е работил по служебно правоотношение в Министерство на околната среда и водите /МОСВ/ като старши експерт, с ранг IV младши, в дирекция "Фондове на Европейския съюз за околна среда", отдел "Оценка, търгове и договаряне", направление "Води". С постановление на Министерски съвет /ПМС/ № 58/14.03.2014 г. е изменен и допълнен Устройствения правилник на МОСВ. Видно от измененията на чл. 31 от Устройствения правилник броят на дирекциите в Специализираната администрация е намален от 11 на 9, като са отменени текстовете предвиждащи съществуването на три от дирекциите и една от тях е дирекция "Фондове на Европейския съюз за околна среда". В специализираната администрация е разкрита нова Главна дирекция "Оперативна програма околна среда" /ОПОС/ по силата на цитираното изменение на Устройствения правилник. Със същото изменение е намалена и числеността на персонала в МОСВ от 436 броя на 413 броя, а на Специализираната администрация - от 334 на 308 броя /видно от приложението към чл. 16, ал. 2 от УП/, като за новосъздадената Главна дирекция ОПОС са предвидени 123 щатни бройки. Така цитираното изменение е публикувано в ДВ, бр. 27/25.03.2014 г. и съгласно парграф 4 от ЗР на ПМС № 58/14.03.2014 г. постановлението влиза в сила от деня на обнародването. На основание ПМС 58/14.03.2014 г. министърът на околната среда и водите е утвърдил ново длъжностно и поименно разписание на МОСВ, в сила от 25.03.2014 г. В това длъжностно и поименно разписание липсва длъжността, заемана от Милев и фигурират следните длъжности по служебно правоотношение в новосъздадената Главна дирекция "ОПОС", отдел "Подготовка и оценка на проекти" - началник на отдел - 1 брой, държавен експерт - 3 броя, главен експерт - 2 броя, старши експерт - 2 бр. От тези новоразкрити длъжности само за "старши експерт" съвпадат част от изискванията за длъжността - експертното ниво 4, минималното образователно изискване за заемане на длъжността - бакалавър и минималния ранг за заемането й - IV младши с длъжността, заемана от жалбоподателя до прекратяване на служебното му правоотношение, видно от сравнението между длъжностните разписания преди и след изменението на Устройствения правилник. За "началник отдел", "държавен експерт" и главен експерт" са предвидени по-високи изисквания за ниво и ранг. При сравнение на длъжностните характеристики на жалбоподателя и на новосъздадената длъжност "държавен експерт", "главен експерт" и "старши експерт" е видно, че новите експертни длъжности не могат да бъде заемани от инженер, което е била една от възможностите за длъжността на жалбоподателя. Същият е със специалност "В и К мрежи" от УАСГ, и не притежава нито една от предвидените за новите експертни длъжности специалности - публична/бизнес администрация, МИО, МО, европеистика, европейска интеграция или други политически науки, екология. "Началник отдел" е ръководна длъжност и като такава е с коренно различни функции и задължения от експертните. При сравнителен анализ между длъжностната характеристика на жалбоподателя и на "старши експерт" в Главна дирекция "ОПОС", отдел "Подготовка и оценка на проекти", са видни значителни различия. В длъжностната характеристика на новата длъжност са предвидени следните преки задължения, липсващи в длъжностната характеристика на жалбоподателя: участие при изготвяне на изискванията, на които следва да отговарят проектните предложения на кандидатите; при изготвяне на поканите за представяне на проектни предложения за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, участва в дейностите, свързани с Комитет за избор и координация на проекти, участва в извършването на оценка на проектите по смисъла на чл. 39 от Регламент /ЕО/ № 1083/2006, както и в попълването на английски език на формулярите за кандидатстване по тези проекти и комуникациите с Европейската комисия по повод на същите проекти, както и въвеждане на информация в системата за обмен на данни с ЕК - SFC 2007. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 106, ал. 1 - министърът на околната среда и водите, който е орган по назначаването за жалбоподателя. Същият е бил и компетентен да утвърди новото длъжностно и поименно разписание съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗДСл. и чл. 3, ал. 4, т. 1 от УПМОСВ, които съответстват на измененията на УПМОСВ с ПМС № 58/2014 г. Легална дефиниция на понятието "длъжност в администрацията" се съдържа в чл. 2 от Наредбата за прилагане на класификатор на длъжностите в администрацията, в сила от 1.07.2012 г. Съгласно дефиницията "длъжност в администрацията" е нормативно определена позиция, която се заема по служебно правоотношение или по трудово правоотношение, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика. Видно от формулировката е, че основните белези на понятието "длъжност в администрацията" са два: 1. нормативно определена позиция, 2. изразяваща се в система от функции, задължения и изсквания, утвърдени с длъжностна характеристика. За да се твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, следва да бъде установено, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование /т.е. като нормативно определена позиция/ в щатното разписание за съответната администрация, и като съвкупност от определени функции, задачи и задължения, установени с длъжностна характеристика. Важно е обстоятелството, че двете предпоставки трябва да бъдат установени кумулативно. В случая, длъжността на жалбоподателя е престанала да съществува, както като нормативно определена позиция, така и като система от функции, задължения и изисквания, видно от сравнителния анализ между новосъздадените длъжности и тази на жалбоподателя. Налице е материалноправното основание на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - съкращаване на длъжността, представляващо правното основание за издаване на оспорената заповед. Последната е в законоустановената писмена форма, съдържа необходимите реквизити по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, който е приложимата норма, тъй като е специална спрямо общата на чл. 59, ал. 2 от АПК. Видно от заповедта, същата е връчена при отказ на жалбоподателя, който е надлежно оформен с подписите на трима свидетели. Отделно от това следва да се има предвид, че връчването на заповедта има отношение единствено към срока за обжалване, но не и към нейната законосъобразност. С оглед на горното, оспорената заповед е издадена от компетентния орган; при спазване на административнопроизводствените правила; в предвидената от закона форма; в съответствие с приложимото материално право и целта на закона, поради което оспорването следва да бъде отхвърлено. Предвид изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от жалбоподателя разноски. Няма възможност за присъждане и на юрисконсултско възнаграждение, тъй като същото за пръв път се претендира от ответника едва в писмените бележки, входирани в съда на 17.10.2014 г., тоест далеч след последното съдебно заседание на 29.09.2014 г., в какъвто смисъл е и т. 11 от ТР № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. на ОС на ГК и ТК на ВКС. Настоящето производство следва да бъде разделено, като от него на основание чл. 206, ал. 1 от АПК се отдели искът за обезщетение, като на основание чл. 206, ал. 2 от АПК отделения иск след влизане в сила на настоящето решение бъде докладван на председателя на пето отделение за изпращане по подсъдност на компетентния Административен съд. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Цитирани разпоредби
2- чл. 2 НПКДА
- чл. 106, ал. 1, т. 2