Определение № 4267 от 09.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6945/2023 г.
ВАСПето отделение09.04.2024 г.докладчик Емил Димитров
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искане на ЕТ „С. Кукувейков-ВА“, чрез процесуален представител, за изменение на постановеното Решение №1395 от 07.02.2024г., по адм. дело №6945/2023г. по описа на Върховния административен съд, в частта за разноските. Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред петчленен състав на Върховния административен съд. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА секретар: Членове: /п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ /п/ РУМЕН ЙОСИФОВ
Мотиви
Производството е по чл.248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на ЕТ „С. Кукувейков-ВА“, чрез процесуален представител, за изменение на постановеното Решение №1395 от 07.02.2024г., по адм. дело №6945/2023г. по описа на Върховния административен съд, в частта за разноските, като се „възстанови“ в полза на ЕТ „С. Кукувейков-ВА“ заплатеното адвокатско възнаграждение по адм. дело №6945/2023г. по описа на ВАС, в размер на 8148.49лв. с вкл. ДДС. Ответникът – заместник - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва искането. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, като взе предвид данните по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: С постановеното Решение №1395 от 07.02.2024г., по адм. дело №6945/2023г. по описа на Върховния административен съд, е оставено в сила решение №907 от 18.05.2023г., постановено по адм.д. №345/2023г. от Административен съд-Пловдив. Предвид изхода на спора претенцията на ответната страна- ЕТ „С. Кукувейков-ВА“ за присъждане на разноски за касационното производство е уважена в размер на 800 лева. Искането за изменение на решението в частта за разноските е подадено в срока по чл.248 от ГПК вр. чл.144 от АПК, но настоящата инстанция намира същото за процесуално недопустимо на друго основание. Съгласно чл.80 от ГПК, приложим на осн. чл.144 от АПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението, в частта му за разноските. Съобразно т.2 от Тълкувателно решение (ТР) № 6/06.11.2013г., постановено по тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, страната следва да представи списък за разноски по чл.80 от ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство. Този списък следва да съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени, като представянето му е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението, в частта му за разноските. Няма пречка списъкът да се съдържа както в исковата молба/жалбата, така и в касационната жалба. Пред касационната инстанция в „отговор на въззивна жалба“ е заявено искане за присъждане на разноски по делото за тази инстанция, Към отговора е приложен договор за правни услуги и съдействие от 17.07.2023г. и фактура от същата дата. Няма данни по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК да е представен пред касационната инстанция. На основание цитираната по-горе разпоредба чл.80 от ГПК вр. чл.144 от АПК наличието на списък на разноските е условие за допустимост на искането за изменение на решението в частта за разноските. Касае се за процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за която съдът следи служебно и при липсата на която производството по искане за изменение на постановеното решение в частта за разноските е процесуално недопустимо, поради което следва да бъде оставено без разглеждане. В този смисъл т.8 и т.9 от ТР № 6/2013г., по т.д.№682012г., ОСГТК на ВКС. По изложените съображения и на основание чл.248 от ГПК, във вр. чл.144 от АПК Върховният административен съд,
Цитирани разпоредби
5- чл. 144 АПК
- чл. 248 ГПК
- чл. 80 ГПК
- чл. 144
- чл. 248