Определение № 282 от 20.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 186/2012 г.

Производството е по чл.290-293 ГПК. Съдът преди да се произнесе по същество на касационната жалба, констатира следното: Касационното производство е образувано по касационна жалба на П. Н. К., Н. А. Н., Н. К. С., Н. П. Н., всички от [населено място] чрез адв. Е. С.- АК В., подадена срещу въззивно Решение Nо 1520 от 07.12.2011 година по гр.възз. д. Nо 1414/2011 година на ОС-Варна по отхвърления ревандикационен иск за признаване право на собственост и предаване владението на ПИ * с площ от 600 кв.м. [населено място] обединена местност ”М. р., Д., Б. ч.”. При извършена селекция, настоящият състав на ВКС е констатирал, че са налице основанията на чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и 3 ГПК, по изведените от касаторите и защитата им въпроси. Един от тези правни въпроси е за допустимостта по иска за собственост, основан на земеделска реституция, ответникът да оспорва легитимацията на ищеца с възражение, че неговия наследодател не е бил собственик на имота, възстановен по ЗСПЗЗ и материалната законосъобразност на постановеното в полза на ищеца от ПК решени както и този за задължението решаващият съд да се произнесе по тези възражения, ако ответникът не заявява право на собственост върху възстановения имот към момента на обобществяването, а към настоящия момент; Като констатира, че пред ОСГК на ВКС е образувано тълкувателно дело Nо 9 / 2012 година с Разпореждане на Председателя на ВКС по въпросите: Допустимо ли е по иск за собственост на недвижим имот ответникът, който противопоставя върху имота права по § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, да се брани с възражение за материална незаконосъобразност на решението на ПК или ОбСЗ, в т.ч. и че лицето, на което е възстановеното право на собственост, респ. неговия наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията на земята”, насрочено за разглеждането на 25.10.2012 година, настоящият състав намира, че висящото гр.д. Nо 186/2012 година по описа на ВКС-II г.о. следва да бъде спряно до приемане на цитираното тълкувателно дело с оглед на разпоредбата на чл. 292 ГПК, налагаща уеднаквяване на противоречиво разрешаваните въпроси от съставите на ВКС, като се отмени и хода на делото по същество. Ето защо и на основание чл. 292 ГПК, настоящият състав