Решение № 10546 от 22.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11863/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Ромфея“ ООД гр.Пловдив, подадена чрез адв. Н. Петров, против решение № 7029 от 05.08.2025г., постановено по адм. дело № 221/2025г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължение №29/02.09.2024г. на инспектор „Управление на собствеността“ в отдел „Стопански дейности“ при Община Пловдив, район „Северен“, мълчаливо потвърден от Директор дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, с който на дружеството са установени по чл.72 ЗМДТ задължения в общ размер на 18822,24лв. На 02.10.2026г. по касационното дело е постъпила молба – изявление от 28.09.-2026г. за оттегляне на административния акт - Акт за установяване на задължение №29/02.09.2024г. на инспектор „Управление на собствеността“ в отдел „Стопански дейности“ при Община Пловдив, район „Северен“, подадена от органа – правоприемник на издателя на същия акт съгласно заповед на Кмета на Община Пловдив №3-08-00-20/2//24.06.2026г. С изявление от 01.10.2026г. горестоящият административен орган - директор на дирекция „МДТ“ при Община Пловдив дава съгласие за направеното оттегляне на административния акт. С молба от 02.10.2026г. адв. Н. Петров, процесуален представител на касатора – Ромфея“ ООД гр.Пловдив, заявява изрично съгласие за оттегляне на Акт за установяване на задължение №29/02.09.2024г. на инспектор „Управление на собствеността“ в отдел „Стопански дейности“ при Община Пловдив, район „Северен“. Претендира присъждане на разноски в производството по представен списък на разноски и доказателства за плащането им. При така установените факти, Върховният административен съд, осмо отделение, приема следното: Оттеглянето на акта може да стане при всяко положение на делото във всяка инстанция съгласно чл. 156, ал. 1 вр. чл. 228 АПК и по аргумент на чл. 221, ал. 4 АПК. Като последица оттеглянето поражда десезиране на съда с правния спор. Данните по делото сочат, че е налице валидно писмено волеизявление на административния орган, в случая ответник в касационното производство, за оттегляне на издадения от него административен акт на основание чл. 156, ал. 1 АПК. Изразено е и съгласие от оспорващия по смисъла на чл. 156, ал. 2 АПК. Тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл по съществото на спора със съдебен акт, при настъпило десезиране на съда и на основание чл.221,ал.4 АПК, следва настоящата инстанция да обезсили решението на Административен съд Пловдив като недопустимо и да прекрати делото. На основание чл.143,ал.2 вр. С чл.228 АПК подателят на жалбата – „Ромфея“ ООД – има право на направените съдебни разноски, така както същите са поискани съобразно приет списък на разноски в размер на 1181евро. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 4 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение