Решение № 3142 от 19.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7018/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране срещу решение № 16687 от 15.05.2025 г., постановено по адм. д. № 10912/2024 г. по описа на АССГ, с което по жалба на „Електроразпределение Север“ АД със седалище гр.Варна е отменено решение № Ж-738 от 26.09.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съгласно указанията, съдържащи се в мотивите на съдебния акт.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон, в несъответствие с целта на закона и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу решението на КЕВР като неоснователна. Претендира разноски за двете инстанции.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, КЕВР, се представлява от юриск.Ненков, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно – неправилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в касационната жалба и устно - в хода по същество.

Ответникът по касационната жалба, „Електроразпределение Север“АД, редовно призован, не се представлява. От същия по делото е депозирана молба със становище за неоснователност на касационната жалба и правиност на обжалваното с нея съдебно решение.

Ответникът, В. Д. Б. от гр.Варна, редовно призован, не изпраща представител, не депозира писмен отговор на жалбата или писмени бележки по същество.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу съдебен акт,подлежащ на обжалване и неблагоприятен за жалбоподателя, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от „Електроразпределение Север“ АД- гр.Варна срещу решение № Ж-738 от 26.09.2024 г. на КЕВР, с което на основание чл.22, ал.1 и ал.7 от ЗЕ във вр. с чл.147, ал.1 от Наредба № 3 КЕВР е дала на „Електроразпределение Север“АД-гр.Варна следните задължителни указания:

1. В седемдневен срок след получаване на настоящото решение „Електроразпределение Север“АД да издаде на г-жа В. Д. С. Становище за условията и начина на присъединяване на обект на клиенти на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа - „вилна сграда“ в [населено място], област Варна, селищно образование „Крушева градина“, [ПИ], като цената за присъединяване бъде определена съгласно чл.33, ал.1 от Наредба № 1 /14.03.2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия.

2. В едноседмичен срок след приключване на дейностите по т.1 “Електроразпределение Север“АД да представи на Комисията доказателства за изпълнението им.

За да постанови своя административен акт, Комисията, бидейки сезирана с Жалба от г-жа В. Б. срещу получено от нея Становище за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа по реда на чл.21, ал.5 от Наредба №6/2014г. за ППКЕЕПРЕМ, издадено от „Електроразпределение Север“АД и предвиждащо клиентката да поеме всички разходи по осигуряване електрозахранването на собствената си вилна сграда, а именно: изграждане на трафопост, изграждане на кабелна линия 20 kV от подходящ стоманобетонен стълб до нов трафпост; монтаж на разединител за открит монтаж, изграждане на кабелна канална система с тръби в бетонов кожух чрез изграждане на необходимия брой кабелни шахти с определени параметри, монтаж на електромерно табло на фасадата на новоизградения трафопост, монтаж на електромер и др., е приела, че ЕРП Север неправилно е определило условията за присъединяване, позовавайки се на разпоредбата на чл.33, ал.4 от Наредба № 1/2017г., вместо да приложи относимата разпоредба на чл.33, ал.1 от същата наредба – ЕРП неправилно е приел, че обектът, подлежащ на присъединяване, е извън регулация, въпреки че всъщност той попада в строителните граници на селищното образувание „Крушева градина“.

Въз основа на доказателствата по делото и установената фактическа обстановка съдът е направил извод за основателност на жалбата на „Електроразпределение Север“АД, съответно – за незаконосъобразност на атакувания с жалбата административен акт.

Според АССГ, въпреки обстоятелството, че решението на КЕВР е постановено от компетентен по закон административен орган и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което не е нищожно, същото е незаконосъобразно като постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби.

За да стигне до този правен извод, административният съд е приел на първо място, че решението на КЕВР противоречи на приложимите в случая материалноправни разпоредби. АССГ е споделил решаващия извод на ЕРП Север, застъпен в Становището му за присъединяване, за това,че вилната сграда на заявителката не попада в строителните граници на населеното място, доколкото за имотите по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ не е изготвен и одобрен план на новообразуваните имоти по този законов текст, съответно сградата попада в „неурегулирана територия“ по смисъла на § 5, т.3 от ДР на ЗУТ, както и извън „територия на населено място“ по см. на §5, т.6 от ДР на ЗУТ. Доколкото наличната мрежа Ниско напрежение не е собственост на ЕРП Север по негови твърдения, същото дружество правилно е приложило разпоредбата на чл.33, ал.4 от Наредба № 1/2017г., определяйки ,че цената за присъединяване на крайни клиенти в територии извън регулациите на населените места се определя на база действително направените разходи за изграждане на присъединителните съоръжения по индивидуален проект. За да обоснове извода си за това, че обектът, подлежащ на присъединяване, попада извън регулация, АССГ се е позовал и на специфичния термин, употребен в разпоредбата на чл.33, ал.4 от Наредба №1/2017г.- „ територии извън регулация на населените места“. Анализирайки разпоредбата на чл.3, ал.4 от ЗАТУРБ, АССГ е стигнал до извода, че селищните образувания по дефиниция са извън строителните граници на населените места – от една страна, а от друга – процесният имот като попадащ в строителните граници на селищно образувание „Крушева градина“, [населено място], също е извън регулацията на населеното място, доколкото „селищно образувание“ и „населено място“ по смисъла на ЗАТУРБ са две различни понятия.

По горните съображения АССГ е отменил решението на КЕВР и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съгласно указанията по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на съдебния акт.

Съдебното решение е валидно и допустимо, но неправилно.

Неправилно административният съд е приел, че административният акт на КЕВР е постановен в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби.

Действително процесната вилна сграда, чието присъединяване към електроразпределителната мрежа се иска, се намира в селищно образование „Крушева градина“, землището на [населено място], община Варна. Същото селищно образование е обособено по предвидения в закона ред – с решение на Общински съвет – Варна на основание чл.25, ал.3 от ЗАТУРБ, като за същото е приет кадастрален план, но все още няма одобрен План на новообразуваните имоти на земи по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗАТУРБ териториални единици са населените места и селищните образувания. Действително по смисъла на ЗАТУРБ селищното образувание е различно от населеното място, но, доколкото съгласно чл.3, ал.4 от ЗАТУРБ по законова дефиниция селищните образувания, макар да са територии извън строителните граници на населените места, са определени със строителни граници, въпреки че са със специално предназначение и нямат постоянно живеещо население, то правилно КЕВР е приела, че вилната сграда като обект за присъединяване към електроразпределителната мрежа, не е извън регулация по смисъла на чл.33, ал.4 от Наредба №1/2017г. за регулиране цените на електрическата енергия като индивидуално ситуирана вилна сграда извън регулация, строителни граници или околовръстен полигон Нещо повече – съгласно разпоредбата на § 4, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ се създават селищни образувания по ЗАТУРБ върху земите по ал.1, когато не по-малко от 2/3 от разположените в тях имоти са застроени. По делото е назначена, изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, от заключението на която, както и от разпита на вещото лице в о.с.з., проведено на 22.04.2025г., еднозначно се потвърждава, че вилната сграда попада в рамките на строителните граници на селищното образование „Крушева градина“. Нещо повече – видно от писмо до КЕВР, изготвено от община Варна, кметство Константиново / л.29 по делото пред АССГ/ съгласно ОУП на община Варна, одобрен със Заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012 на министъра на регионалното развитие и благоустройството, селищно образувание „Крушева градина“ попада в устройствена зона Жм2- „Жилищна устройствена зона с ниско застрояване с допълнителни специфични изисквания“ с показатели, както следва- Пзастр.- 20%, кинт -0,6, мин.озеленена площ – 70 %, Нмах- 7м, начин на застрояване – свободно.

Предвид всичко гореизложено, разпоредбата на чл.33, ал.4 от Наредба №1/2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия / в редакцията й към датата на подаване на заявлението за присъединяване / неправилно е тълкувана от съда ограничително. Въз основа на изложените по-горе доводи за същността и характеристиките на селищните образувания по см. на чл.3 от ЗАТУРБ вр. §4, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за целите на присъединяване на обекти, разположени в селищни образувания, към електроразпределителната мрежа, понятието „ територии извън регулация на населените места“ следва се отнася и за територии извън строителните граници на селищните образувания.

Доколкото конкретният обект на присъединяване – вилна сграда, попада в строителните граници на селищно образувание „Крушева градина“, то същата подлежи на присъединяване по реда на чл.33, ал.1 вр. ал.6 от Наредба №1/2017г./ в относимата редакция/, както правилно е заключила КЕВР в обжалваното решение, а не по реда на чл.33, ал.4 от същата наредба, както неправилно е приел административният съд.

Съдебното решение като неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон следва да бъде отменено, и, вместо него, ВАС, трето отделение следва да постанови друго такова по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на „Електроразпределение Север“АД- гр. Варна срещу Решение № Ж-738 от 26.09.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ като неоснователна.

При този изход от спора „Електроразпределение Север“АД- гр. Варна следва да бъде осъдено да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране сумата от 204,51 Евро /двеста и четири евро и 51 евроцента/, съставляващи равностойността на 400лв – по двеста лева за юрисконсултско възнаграждение пред първата и касационната инстанции.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2,изр.първо, предл.второ във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение