Определение № 50215 от 23.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 11/2022 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба № 503180/05.07.2023 г. на адвокат С. за изменение /допълване/ на определение № 50465/04.07.2023 г. по настоящото дело и присъждане на разноски за осъществена адвокатска защита в размер на определените и внесени вече 300 лв., както и завишаване на това възнаграждение с още 900 лв., или присъждане на възнаграждение в общ размер от 1 200 лв. Ответникът по молбата „Акцент инвест“ ООД я оспорва като неоснователна. Заявява становище, че редакцията на чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, публ. в ДВ бр. 84 от 25.10.2016 г. е приложима в случая, тъй като е била действаща към момента на извършеното от адвокат С. като особен представител процесуално действие. Тя предвижда минимален размер за възнаграждението до 500 лв., но следва да се има предвид разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК, която предоставя възможност на съда да определи размер на възнаграждението и под минимума, но не по-малко от 1/2 от него. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Молба вх. № 503180/05.07.2023 г. е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество молбата е неоснователна. С определение № 50465/04.07.2023 г. по настоящото т. д. № 11/2022 г. не е допуснат касационен контрол по подадена от „Акцент инвест“ ООД касационна жалба срещу постановено от Окръжен съд Варна въззивно решение. Ответникът по тази жалба Л. М. е подала отговор чрез назначения от съда особен представител на 17.12.2021 г., т. е. преди изменение на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с ДВ бр. 88/04.11.2022 г. Разяснено е в практиката на касационната инстанция, че отговорността за разноски е материалноправен институт. От това следва, че размерът на адвокатските възнаграждения следва да бъде преценяван съобразно нормативния акт, който е действал към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие, респ. към датата на извършване на съответното процесуално действие при общо пълномощно или представителство по силата на закона. В този смисъл са постановени решение № 50001/03.02.2023 г. по т. д. № 2530/2021 г. на I т.о., определение 460/21.06.2023 г. по ч. т. д. № 900/2023 г. на I т.о., определение № 782/ 12.12.2014 г. по ч. т. д. № 3545/ 2014 г. на II т.о., определение № 189/ 29.05.2014 г. по гр. д. № 1024/2014г. на IV г.о. и определение № 270/ 24.07.2014 г. по гр. д. № 7159/2013г. на IV г.о. на ВКС, определение № 152 по т. д. № 50235/2016 г. I т.о. на ВКС. Следователно възнаграждението за осъществено процесуално представителство на адвокат С. следва да бъде определено съобразно разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакция преди изменението с ДВ бр. 88/2022 г., вр. с чл. 47, ал. 6 ГПК. С разпореждане от 28.04.2022 г. настоящият състав на съда при спазване на сочените нормативни правила е определил възнаграждение на адвокат С. в размер на 300 лв., което е било внесено от касатора на 17.06.2022 г., а на 06.07.2023 г. е било разпоредено неговото изплащане в полза на адвокат С.. Няма основания за завишаване размера на това възнаграждение, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и приключването му с постановяване на определение по реда на чл. 288 ГПК. Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция, сторените разноски в размер на 300 лв. остават в тежест на подалото касационна жалба дружество „Акцент инвест“ ООД. С тези мотиви съставът на първо търговско отделение на ВКС