Определение № 44 от 23.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6920/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от И. А. М. против определение № 83323.08.2013г. по гр.д.№ 129/2013г. на Разградски окръжен съд, с което по реда на чл. 248 ГПК А. А. Б. е осъдена да му плати деловодни разноски за възивно обжалване в размер на 121 лв. Моли съобразно частично уважената му претенция по чл. 346 ГПК да му се присъди сумата 379,85 лв. Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила, тъй като не е ясно как е определена присъдената сума и не е съобразен размера на цялата претенция и това, че е уважена за 33 % от стойността й. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Жалбоподателят И. А. М. е заявил претенция против А. А. Б. по чл. 346 ГПК за извършени от него подобрения в съсобствения имот през време на фактическата раздяла в размер на 23 906,90 лв. Тя е уважена от въззивния съд до размер 7630 лв., т.е. за 31,915 % Размерът на направените разноски за въззивна инстанция е 1140 лв. Размерът на разноските, които следва да се присъдят съобразно уважената част от претенцият е 363,83 лв. С обжалваното определение е присъдена сумата 121 лв. А. А. Б. следва да бъде осъдена да заплати още 242,83 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение