Определение № 60215 от 10.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2026/2021 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. Р. А. срещу определение на Великотърновски окръжен съд № 201 от 19.02.2021 г. по ч.гр.д.№ 30/ 2021 г., в частта му, с която е потвърдено определение на Свищовски районен съд от 08.12.2020 г. по гр.д.№ 1164/ 2020 г. и по този начин е отхвърлена молбата на частния жалбоподател за допускане на обезпечение на предявения от него против „ПМУ Свищов“ ООД иск чрез налагане на запор върху банкови сметки на ответника за разликата над 50 000 лв до 90 000 лв. Върховният касационен съд намира частната жалба за недопустима. В обжалваната част определението е постановено от въззивен съд по жалба на ищец срещу отказ да бъде допуснато обезпечение на иска. С въззивното определение отказът е потвърден. Съгласно задължителното тълкуване, обективирано в Тълкувателно решение № 1/ 21.07.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2010 г., ОСГТК, ВКС, определението, постановено от въззивния съд по повод жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което молба за допускане на обезпечение на иск е оставена без уважение, не подлежи на касационно обжалване. Следователно обжалваното определение е окончателно в частта, в която потвърждава отказа за допускане на обезпечение на първата инстанция и частната жалба не подлежи на разглеждане по същество. По изложените съображения Върховният касационен съд