Определение № 3396 от 01.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2741/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по частна жалба на Н. С. С. от гр. Варна, чрез процесуалния му представител адв. Савов, срещу определение № 529 от 16.01.2025г., постановено по адм.д. № 1481/2024г. по описа на Административен съд – гр. Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу разрешение за ползване № ДК – 07 – ВН - 342 от 23.12.2022г., издадено от Началника на РДНСК – Варна, с което на основание чл. 177 ал. 2 ЗУТ е въведен в експлоатация строеж „Външно кабелно електрозахранване 0,4kVот БКТП № 2040 Варна до 3 броя електромерни табла тип ТЕПО в УПИ I – 10, кв. 28, ПИ идентификатор № 10135.2028.19, за захранване на жилищна сграда с гаражи, входове „В“, „Г“ и „Д“, [улица], [жк], гр. Варна. Изграждане на тръбо - канална мрежа с 4 броя шахти. Монтаж на втора трансформаторна машина 630 kVA, 20/0,4kV в БКТП 2040 Варна. Дължина на трасето на кабелни линии НН – 97м.“, с възложител „Електроразпределение Север“ АД. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на оспореното определение като противоречащо на закона и на основни принципи на правото. Позовава се на правото всяка подадена жалба да бъде разгледана, като посочва, че като собственик на съседен имот ПИ идентификатор № 10135.2028.20 от КК на гр. Варна и по чиято жалба е било отменено разрешението за строеж, въз основа на което е издадено разрешението за ползване, има право да оспорва последното. Иска оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия на друг състав на АС – гр. Варна. Ответникът Началникът на РДНСК - Варна изразява становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение съдът е приел, че съгласно константната съдебна практика разрешението за ползване на строеж удостоверява техническата годностна строежа, този акт е с констативен характер, а няма конститутивно, правопораждащо действие, поради и което не подлежи на обжалване. Приел е, че след като оспореният административен акт не подлежи на обжалване, както и поради това, че жалбоподателят не съвпада с възложителя на строежа, който е „Електроразпределение Север“ АД, то подадената жалба е недопустима, оставил я е без разглеждане и е прекратил производството по делото. Оспореното определение е правилно. Производството по издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж, както и на разрешение за ползване, започва по заявление на възложителя до компетентния административен орган (чл. 177, ал. 1 ЗУТ; чл. 3, ал. 1 от Наредба № 2 от 31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти). В това производство страни са възложителят на строежа като заявител и органът, компетентен съгласно чл. 177, ал. 2 или чл. 177, ал. 3 ЗУТ да издаде разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане на строежа в експлоатация. Следователно удостоверението за въвеждане в експлоатация може да се оспори само от лицата с право да инициират производството по неговото издаване съгласно чл. 177, ал. 1 ЗУТ, в какъвто смисъл е трайната практика на Върховния административен съд. Жалбоподателят не е от кръга на така посочените лица. Във връзка с изложеното жалбоподателят няма качеството на възложители по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ по отношение на конкретния строеж, поради което не е легитимиран да оспори разрешението за ползване на строежа, тъй като същото констатира техническата годност за ползване на обекта и не ограничава права и законни интереси, нито създава задължения за трети лица. Възражението в частната жалба относно незаконосъобразността на разрешението за ползване на строеж, поради това, че е било отменено разрешението за строеж с решение на ВАС, би били относими към решаване на спора по същество, но при подадена допустима жалба, каквато настоящата не е налице. По изложените съображения оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение,