Определение № 167 от 31.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 334/2018 г.

Производството е по чл.282 от ГПК. Постъпила е молба с вх. № 4924/29.05.2019г. от Т. С. Н. с искане за освобождаване на сумата от 55 550,32 лв., внесена като обезпечение по специалната сметка на ВКС за спиране изпълнението на въззивно решение № 289/31.10.2017г. по т.д. №342/2017г. на Пловдивски апелативен съд. Молителят твърди, че производството по настоящото дело е приключило с определение, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Моли, след изпълнение на процедурата по чл.403, ал.2 от ГПК, сумата да бъде преведена по негова банкова сметка. Ответникът „А. Б.” ЕООД не изразява становище по молбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение намира молбата за неоснователна. С определение № 814/29.12.2017г. по ч.т.д. № 3184/2017г. на ВКС, II т.о. е спряно изпълнението на въззивно решение № 289/31.10.2017г. по т.д. № 342/2017г. на Пловдивски апелативен съд. С определение № 261/16.05.2019г. по т.д. № 334/2018г. на ВКС, I т.о. не е допуснато касационно обжалване на постановеното въззивно решение № 289/31.10.2017г. по т.д. №342/2017г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №111/27.02.2017г. по т.д. №128/2016г. на Пловдивски окръжен съд в частта за осъждане на Т. С. Н. да заплати на „А. Б.” ЕООД по предявени искове с правно основание чл.195 вр. чл.193 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД сумата от 55 550,32 лв., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба – 04.02.2016г. до окончателното й погасяване. Съгласно чл.282, ал.5 от ГПК при обезпечение на изпълнението на присъденото с въззивното решение вземане, обезпечението се освобождава в две хипотези: при отхвърляне на иска или при прекратяване на производството по делото. В случая с определението по чл.288 от ГПК съставът на ВКС не е допуснал до касационно обжалване въззивното решение. В този смисъл не са налице предвидените в закона предпоставки, при наличие на всяка една от които страната може да иска освобождаване на внесеното от нея обезпечение. Съдебната практика приравнява на двете хипотези и случаите, когато присъдената сума е доброволно заплатена или принудително събрана от взискателя по образувано изпълнително дело. Не е налице и тази възможна предпоставка, тъй като молителят не въвежда такива твърдения и съответно не представя доказателства за извършено плащане. Поради това молбата на Т. С. Н. за превеждане по негова сметка на внесената като обезпечение сума в размер на 55 550,32 лв. следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното, Върховният касационен съд