Определение № 58 от 14.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 739/2019 г.

Постъпила е молба вх.№ 26727/21.12.2018 г., подадена от В. И. В. за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 39 от 02.05.2018 г. по гр.д.№ 1859/2017 г. на ВКС, І гр.о., с което е отменено въззивно решение № 35 от 17.02.2017 г. по възз. гр. д. № 25 /2017 г. на Сливенския окръжен съд, г.о. и потвърденото с него решение № 937 /05.12.2016 г. по гр.д. № 3280 /2016 г. по описа на Сливенския районен съд и вместо това е отхвърлен предявения от молителя В. И. В. с ЕГН [ЕГН], срещу С. Г. Г., с ЕГН [ЕГН], иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на апартамент № ..... (......) с идентификатор ....., находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „....“, етаж ....., със застроена площ 64.18 кв.м., състоящ се от дневна, спалня, кухня и сервизни помещения, ведно с принадлежащото му избено помещение № 1 (едно) с площ 3.38 кв.м. и с 1.05 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор ....... Съдът е приел, че е неоснователен основният довод на ищеца за симулативност на сделката, с която се е разпоредил в полза на ответника като прикриваща обезпечение за даден заем поради това, че не е представено обратно писмо или начало на писмено доказателство и не са допустими свидетелски показания за установяване на симулативността.. С молбата за отмяна на това решение, молителят представя тъжба пред Прокуратурата на Република България, подадена от ответника С. Г. Г., в която се правят признания пред държавен орган за това, че сделката е сключена като обезпечение за даден от него на ищеца и съпругата му заем в размер на 10 000 лв. Молителят, чрез пълномощникът си твърди, че не е могъл да представи това доказателство в хода на производството, тъй като бил задържан в Румънски затвор от 28.11.2016 г. до 06.11.2018 г., за което представя преведен на български език документ за освобождаване от Министерство на правосъдието, Националната администрация на затворите на Румъния Ответникът по молбата възразява, че пълномощникът на молителя е знаел за тъжбата в хода на производството и е могъл да я представи, т.е. че доказателството не е новооткрито. Съдът на основание чл. 307 ал.1 от ГПК при проверка допустимостта на молбата, констатира следното. Молбата е подадена от надлежна страна, против която е постановено неблагоприятно решение и съдържа твърдение за установено в закона основание за отмяна. Молбата е подадена в тримесечния срок по чл. 305, ал.1 т.1 ГПК, който тече от узнаването за новото доказателство, установяващо новото обстоятелство. Молителят не е имал възможност обективно да узнае съдържанието на тъжбата по време на задържането си в Румънски затвор до освобождаването си на 06.11.2018 г., а молбата е подадена на 21.12.2018 г. Ответникът не установява по-ранен момент на узнаване съдържанието на тъжбата от молителя. Знанието на пълномощника му за тъжбата е ирелевантно. По изложените съображения, Върховен касационен съд, състав на първо гр.о.