Определение № 282 от 07.10.2020 г. на ВКС по д. № 861/2020 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на М. К. и И. К. за отмяна на вл. в сила решение на СГС по гр.д. №6039/09 г.от 16.03.11 г., на осн. чл.303, ал.1,т.1 и 5 ГПК. С решението, чиято отмяна се иска, е уважен предявеният от А. К. и Е. Б. срещу молителките / като наследници на Х. К./ иск по чл.87, ал.3 ЗЗД, за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, скл. с нот. акт №165/8.10.91 г., между А. К. и Х. Б., като прехвърлители и С. К., като приобретател. Ответницата по молбата Е. Б. я оспорва като недопустима и неоснователна. Ответницата Б. възразява за недопустимост на молбата на осн. чл.303, ал.1,т.5 ГПК, поради подаването й след срока по чл.305, ал.1,т.5 ГПК. Сочи, че молителката М. К. е узнала за вл. в сила решение по гр.д. №6039/09 г. на СГС не на 24.10.19 г. с връчването на предявената от Е.. Б. срещу молителките искова молба по чл.108 ЗС/л.30/, както се твърди в молбата за отмяна, а при издаване на констативния нот. акт №25/6.08.2019 г., с който двете молителки са признати за собственици на процесния имот. При издаване на нотариалния акт е представено удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имота, в което е отбелязано/отразено/ вл. в сила решение за имота. И. К. е била уведомена за дело №6039/09 г. на СГС още при разглеждането му чрез нейната майка – С. Ж., която е получила книжата за нея със задължение да й ги предаде. Ответницата намира молбата за отмяна за недопустима и на основанието по чл.303, ал.1,т.1 ГПК, тъй като представените обратни писма, изходящи от прехвърлителите А. К. и Х. Б., са намерени от молителите по собствените им твърдения сред достъпните им лични вещи на техния баща Х. К., поч. на 2.08.2009 г. - или при полагане на дължимата грижа молителите са могли да намерят тези писмени доказателства и да ги представят своевременно по делото. ВКС намира възражението за недопустимост на молбата по чл.303, ал.1,т.5 ГПК за основателно – от представеното към молбата на молителите № 5858 от 23.07.20 т. удостоверение от С.. е видно, че молбата за издаване на удостоверенията за вещни тежести е подадена от помощник – нотариус Ф., а не от някоя от молителките. Въпреки това обаче удостоверенията за вещни тежести №38726/19 г. и №38727/19 г., издадени на 1.08.19 г. от Службата по вписванията / л.175 и 177 от делото/ са представени по нот. дело № 376/19 г. и обозначени като представени документи в нот. акт №25/6.08.19 г. за признаване на право на собственост на двете молителки върху недвижимия имот, предмет на оспореното с молбата за отмяна влязло в сила решение/ л.114,115 от настоящото дело/. От тук следва, че М. К., действаща лично и като пълномощник на И. К. при издаване на нот. акт №25/19 г., е узнала за отбелязаното в удостоверението за вещни тежести вл. в сила решение/ и вписана искова молба по гр.д. №6039/09 г. от 18.11.09 г./ и за двете молителки към момента на съставяне на акта – 6.08.19 г. Затова подадената на 23.01.20 г. молба за отмяна на влязлото в сила решение на СГС по гр.д. №6039/09 г. от 16.03.11 г. по чл.303, ал.1,т.5 ГПК е просрочена и недопустима на това основание съгл. чл.305, ал.1,т.5 ГПК. Молбата обаче е допустима на осн. чл.303, ал.1,т.1 ГПК –молителите са представили с нея две обратни писма, изходящи според посоченото там от прехвърлителите по алеаторния договор Х. Б. и А. К., с твърдение, че са ги открили сред личните вещи на своя баща Х. К. през м.11.2019 г. Дали тези доказателства са нови по см. на чл.303, ал.1,т.1 ГПК и могли ли са молителките да се снабдят своевременно с тях, са въпроси от съществото на спора, по които съдът следва да се произнесе с решението си по делото – в този см.са опр. по гр.д. №2870/19 г. на трето г.о.,р. по гр.д. №1495/17 г. на четвърто г.о., р. по гр.д. №647/11 г. на първо г.о. на ВКС и др. Поради изложеното ВКС намира,че молбата за отмяна е допустима и следва да се разгледа на осн. чл.303, ал.1,т.1 ГПК и недопустима като просрочена на осн.чл.303, ал.1,т. 5 ГПК. Производството по молбата следва да се прекрати в недопустимата й част, а в допустимата – делото да се насрочи за разглеждане в о.с.з. По тези съображения ВКС на РБ, трето г.о.