Определение № 60183 от 14.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4606/2019 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба, подадена от „Зет Зет Груп“ ООД, чрез процесуалния представител адв. М. за допълване на постановеното по настоящото гражданско дело решение № 132 от 18.12.2020 г. с присъждане на разноски в производството пред касационната инстанция и останалите две инстанции с оглед изхода на делото. Молителят поддържа, че при постановяване на решението ВКС е пропуснал да се произнесе по своевременно направеното искане за присъждане на разноските в трите инстанции. В писмен отговор, подаден чрез адв. М., насрещната страна П. М. З. поддържа, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, състав на ІII г.о., за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е образувано е по касационна жалба на „Зет Зет Груп“ ООД и насрещна касационна жалба на П. М. З., подадени срещу решение от 14.06.2019 г. по в. гр. д. № 4756/2018 г. на Софийски апелативен съд. Ответникът „Зет Зет Груп“ ООД е обжалвал въззивното решение в частта, с която след частична отмяна на решение от 26.01.2017 г. по гр. д. № 4076/2016 г. на Софийски градски съд, е уважен иска на П. М. З. срещу „Зет Зет Груп“ ООД с правно основание чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за размера 192,29 лв. и на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за размера 35 400 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.12.2014 г. до окончателното изплащане на сумите, а ищецът П. М. З. е обжалвал въззивното решение в останалата част, с която е потвърдено отхвърлителното първоинстанционно решение по иска за неимуществени вреди за размера над 35 400 лв. до претендирания размер от 59 000 лв. С определение № 367 от 30.04.2020 г., постановено по настоящото гражданско дело, е оставена без разглеждане касационната жалба на „Зет Зет Груп“ ООД в частта, с която след частична отмяна на решение от 26.01.2017 г. по гр. д. № 4076/2016 г. на Софийски градски съд, е уважен иска на П. М. З. срещу „Зет Зет Груп“ ООД с правно основание чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за размера 192,29 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.12.2014 г. до окончателното изплащане на сумата и въззивното решение е допуснато до касационно обжалване, в останалата обжалвана част от страните. С решение № 132 от 18.12.2020 г., постановено по делото, настоящият състав е отменил решението от 14.06.2019 г. по в. гр. д. № 4756/2018 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение от 26.01.2017 г. по гр. д. № 4076/2016 г. на Софийски градски съд, е уважен иска на П. М. З. срещу „Зет Зет Груп“ ООД с правно основание чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за размера над 23 600 лв. до присъдения размер 35 400 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.12.2014 г. до окончателното изплащане на сумата и вместо него е отхвърлил иска на П. М. З. срещу „Зет Зет Груп“ ООД с правно основание чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за размера над 23 600 лв. до присъдения размер 35 400 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.12.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, като е пропуснал да се произнесе по разноските. Молбата за допълване на постановеното решение в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, с правен интерес да иска допълване на решението и е основателна. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Като констатира, че е пропуснал да се произнесе по направените искания за присъждане на разноски, настоящият състав намира, че е налице основание за допълване на постановеното решение № 132 от 18.12.2020 г. с присъждане на разноски, съгласно своевременно направеното и основателно искане на „Зет Зет Груп“ ООД. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК на страните се присъждат действително сторените и доказани разноски в производството за всяка инстанция съразмерно с уважената част, респ. отхвърлената част от иска. Към касационната си жалба „Зет Зет Груп“ ООД е приложило договор за правна защита и съдействие от 05.08.2019 г., от които е видно, че за процесуално представителство в касационно производство пред ВКС за обжалване на решение № 1441 от 14.06.2019 г., постановено по в. гр. д. № 4756/2018 г. на Софийски апелативен съд е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 2460 лв., с вкл. ДДС. Уговорено е възнаграждението да се изплати по банков път, както следва: сумата 1410 лв. в срок до 15.08.2019 г.; сумата 525 лв. в срок до 30.08.2019 г. и сумата 525 лв. в срок от 5 работни дни след произнасяне на ВКС за допускане на делото до касация. Преди приключване на устните състезания пред настоящата инстанция са представени доказателства за заплащане на договореното възнаграждение. В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на насрещната страна оспорва списъка за разноски. Настоящият състав намира, че доколкото в договора за правна помощ и съдействие е уговорено общо възнаграждение по двата иска за имуществени и неимуществени вреди, а касационната жалба на „Зет Зет Груп“ ООД е оставена без разглеждане, досежно иска за имуществените вреди в размер на 320,49 лв., то дължимото се адвокатско възнаграждение на касатора следва да бъде определено пропорционално като се съобрази, че договореното възнаграждение по иска за имуществени вреди е 13,29 лв. с вкл. ДДС, а по иска за неимуществени вреди е 2446,71 лв. с вкл. ДДС. Касаторът е направил още разноски за държавна такса за допускане на касационното обжалване – 30 лв. и държавна такса за разглеждане на касационната жалба – 708 лв. или общо разноските му пред касационната инстанция са в размер на 3184,71 лв. /30 + 708 + 2446,71/. Пред първата инстанция „Зет Зет Груп“ ООД е направил разноски за депозити – 310 лв., държавни такси – 56 лв. и адвокатско възнаграждение – 3270 лв. или общо 3636 лв. /310 + 56 + 3270/, а пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение – 2880 лв. Възраженията за прекомерност на претедираните от „Зет Зет Груп“ ООД адвокатски възнаграждения пред трите инстанция са своевременно заявени, но настоящата инстанция намира, че са неоснователни, доколко минимума по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която минималният размер на адвокатското възнаграждение, респ. – на разноските за такова в случая възлиза на 2309,61 лв., но съобразно действителната и правна сложност на делото претендираните възнаграждения съответно от 3270 лв., с вкл. ДДС за първата инстанция, от 2880 лв., с вкл. ДДС за въззивната инстанция и от 2446,71 лв. с вкл. ДДС за касационната инстанция не са прекомерни. С оглед изхода на делото на ответника „Зет Зет Груп“ ООД се следват разноски за първата инстанция – 2181,60 лв., за въззивната инстанция – 1728 лв. и за касационната инстанция – 1910,50 лв., или общо за трите инстанции разноските в размер на 5820,10 лв., платими от ищеца П. М. З.. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение