Определение № 10492 от 21.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9333/2026 г.

Производството е по реда на чл. 216а от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ във връзка с чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Енергоремонт - Гълъбово“ АД, със седалище в гр. Гълъбово, подадена чрез упълномощен процесуален представител, против определение № 803/13.08.2026 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ по преписка № КЗК-709/2026 г. Твърди се, че определението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. В частната жалба са релевирани доводи, свързани с неправилна преценка от страна на КЗК, че жалбоподателят следва да докаже настъпването на конкретни вреди, който да налагат спиране на процедурата. Счита, че КЗК бланкетно се е позовала на „критична инфраструктура“ при липса на конкретна спешност, което е довело до неправилно приложение на чл. 204, ал.2 и 3 от ЗОП. С поведението си възложителя сам забавил провеждане на процедурата. Неправилно бил тълкуван защитния механизъм по чл. 112, ал. 8 от ЗОП. Несъобразяването на очевидни пороци в документацията водело до ограничаване на обезпечителната защита на участника. Представени са доказателства за прекратяване на обществена поръчка от „Топлофикация София“ ЕАД от 2022 година. Претендира отмяна на обжалваното определение и вместо него постановяване на друго, с което да бъде наложена поисканата временна мярка "спиране на процедурата" за възлагане на оспорената обществената поръчка. Прави искане за присъждане на разноски. Ответната по частната жалба страна - „Топлофикация София“ ЕАД с писмен отговор, дава мотивирано становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 216а, ал. 1 ЗОП, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за нея акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано по жалба на „Енергоремонт - Гълъбово“ АД срещу Решение № F852345/23.06.2026 г. на изпълнителния директор и на председателя на управителния съвет на „Топлофикация София“ ЕАД за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Модернизация и доставка на резервни части за турбогенератор ст. № 5 в ТЕЦ „София Изток“. С жалбата е направено искане за налагане на временна мярка „спиране“ на процедурата за възлагане на обществена поръчка. С оспореното пред съда определение искането е оставено без уважение. КЗК е приела, че направеното искане за налагане на временна мярка „спиране” е неоснователно. Жалбоподателят не обосновал и не доказал наличието на факти и обстоятелства, изискващи спиране на процедурата като отклонение от общото правило. Липсвали мотиви и доказателства, даващи основание за преценка, че интересите на страните, в това число и на „Енергоремонт-Гълъбово“ АД ще бъдат увредени по необратим начин, който би могъл да бъде възпрепятстван чрез налагането на обезпечителната мярка. Прието е, че в жалбата са посочени съображения, имащи отношение към твърдяна незаконосъобразност на издаденото решение за откриване на процедурата, по които към този момент не следва да се произнася. При съобразяване на предмета на обществената поръчка КЗК е приела, че ТЕЦ „София Изток“ е критична инфраструктура, осигуряваща топлинна енергия за голяма част от град София, а турбогенератор № 5 е ключово съоръжение, поради което отлагане на ремонта и доставката на резервни части увеличава риска от техническа авария по време на пиково натоварване. Реализирането на обществената поръчка било адресирано към широк кръг субекти и заинтересовани лица, като нейното провеждане е от съществено значение както за възложителя, така и за обществения интерес. КЗК е приела, че спирането на процедурата би накърнило както интересите на възложителя, така и интересите на обществото, поради което искането на жалбоподателя за налагане на временна мярка следва да се остави без уважение. Отбелязано е, че възложителят няма право да сключи договор с избрания за изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата, освен когато е допуснато предварително изпълнение, поради което дори и процедурата да не бъде спряна, интересите на жалбоподателя ще бъдат защитени до решаването на спора по същество. Случаят попадал в хипотезата на чл. 204, ал. 3 от ЗОП, тъй като отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят от спирането на процедурата, ще превишават ползата от нейното налагане. Определението е правилно. При преценка на основателността на отправеното искане за спиране на производството, Комисията е разгледала изложените пред нея в тази връзка аргументи. В оспореният акт са обективирани както доводите на жалбоподателя, свързани с предмета на поръчката, вида на допуснатите според него нарушения, очакваните последици от отмяна на оспорения акт на възложителя, така и изводи на комисията за приложимите материалноправни норми и наличието, респективно липсата на основания за налагане на търсената с жалбата временна мярка. При съобразяване с разпоредбата на чл. 204, ал. 2 от ЗОП, Комисията за защита на конкуренцията се произнася по направеното искане след преценка на възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес. Тази преценка се извършва въз основа на твърденията в жалбата, становището на възложителя и представените от страните доказателства. При постановяване на определението, КЗК е отчела спецификата на конкретната обществена поръчка и нейния предмет, приемайки в резултат на това, че спирането на процедурата би накърнило както интересите на възложителя, така и на обществото, в лицето на ползвателите на топлинна енергия на голяма от територията на гр. София, при наличието на скорошна необходимост от сериозно натоварване на подлежащия на модернизация и осигуряване с резервни части турбогенератор. В жалбата пред КЗК срещу решението за откриване на процедурата и в жалбата, въз основан която е образувано настоящото производство са изложени множество аргументи, касаещи законосъобразността на действията на възложителя, без да се изтъкват, както обосновано е установила и Комисията, същински мотиви относно възможността за значимо за производството увреждане на интересите на обществото и страните, включително и тези на самия жалбоподател. КЗК обосновано е приела, че съображенията на оспорващото дружество при мотивиране на особеното искане са свързани с твърденията за наличието на съществени нарушения при откриване на процедурата, които той счита за основателни. Правилно е преценено, че в хода на производството по чл. 204 от ЗОП не следва да се осъждат доводите в жалбата, свързани с твърдения за незаконосъобразна методика за оценка по някой от показателите, липса на изходна техническа документация, дискриминационни изисквания за представяне на оторизационни документи и непропорционално и ограничително изискване за конкретен сертификат. Обоснован е извода на КЗК, че произнасянето по тях е свързано с решаването на спора по същество, което изключва възможност за тяхното обсъждане и квалифициране в производство по искане за спиране на процедурата за възлагане на конкретната поръчка. При липсата на посочени от жалбоподателя доказателства за съществено за производството нарушаване на неговите интереси от продължаването на процесната процедура до произнасяне на КЗК по депозираната пред нея жалба, и излагането в становището на възложителя на обосновани аргументи против спиране на процедурата, Комисията правилно обосновано е приела, че негативните последици, които могат да увредят интересите на възложителя и на обществото, превишават ползата от спирането на процедурата. Следва да се сподели изцяло формулирания на този етап от производството извод на КЗК, че забавянето на процедурата може да окаже сериозно негативно въздействие върху интересите на обществото, доколкото е наложително осигуряването на дейностите, предмет на обществената поръчка. Без значение за настоящото производство е дали възложителят е провеждал предходна процедура с идентичен предмет, тъй като тя се е развила в специфична към него момент фактическа обстановка. Възможността от настъпване на вредни последици от спиране на процедурата, съответно необходимостта от ефективна защита на обществения интерес следва да се преценят към настоящия момент. Неоснователно е твърдението за неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 112, ал.8 от ЗОП, която ограничава възможността на възложителят да сключи договор с избрания за изпълнител участник преди влизане в сила на всички решения по процедурата. Законодателят е предвидил възможността за конфиденциалност на част от предложенията на участниците в състезателна процедура по ЗОП, поради което твърденията на частния жалбоподател за нарушаване на принципа на равенство, гарантиран от закона при продължаване на производството, следва да се определят като неоснователни. Поради горното, настоящият съдебен състав намира, че оспореното определение е обосновано, постановено при спазване на материалния закон и приложимите процесуални правила. При липса на твърдените в частната жалба касационни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК, водещи до неговата незаконосъобразност, акта на КЗК следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора претенцията на частния жалбоподател за възлагане на разноски е неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2 предл. първо от АПК във вр. с чл. 216а, ал. 1, изр. 2 от ЗОП, Върховен административен съд, четвърто отделение