Определение № 89 от 26.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 2393/2020 г.

ВКСI търговско отделение26.04.2022 г.докладчик Елеонора Чаначева

Диспозитив

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 60180 от 24.01.2022 г. по т.д. № 2393/2020 г. на ВКС, I т.о., като на ред 11 от диспозитива вместо „30.12.2014 г.“ да се чете „22.02.2019 г.“. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 247 ГПК, образувано по молба на адв. С. Н., в качеството й на пълномощник на касатора И. С. М., с искане за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 60180 от 24.01.2022 г. по т.д. № 2393/2020 г. на ВКС, I т.о., в частта от диспозитива на решението, в която е изписана началната дата на дължимост на присъдената законна лихва. Допусната фактическа грешка, в същия смисъл е констатирана и с разпореждане № 260051 от 04.02.2022 г.на Софийски окръжен съд, който е разпоредил връщане на делото. Ответникът по касация и по молбата – ЗД „Бул инс“АД ,гр. С. не е заявил становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение констатира, че молбата е основателна. В диспозитива на решение № 60180 от 24.01.2022 г. по т.д. № 2393/2020 г. на ВКС, в частите, в които за начална дата на законната лихва е посочена „31.12.2014 г.“ е допусната фактическа грешка. В мотивите на касационното решение е прието, че решение № 12180 от 26.10.2020 г. по гр.д. № 214/2020 г. на Софийски апелативен съд, обективиращо отхвърляне на иска за присъждане на обезщетение в частта до тази сума - за разликата над 20 000лв. до пълният предявен размер от 30 000 лв., следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което до посочения размер на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) да бъде присъдено допълнително обезщетение в размер на 10 000лв. Съобразно заявеното от ищеца, приетото правно основание на иска и обсъдените от състава в мотивите обстоятелства, основателно е поддържаното от касатора, че е допусната фактическа грешка в изписването на началната дата на дължимост на законната лихва върху така формираното обезщетение, която е следвало да бъде – 22.02.2019г. – датата, на която е постановен отказа на застрахователя по чл.380,ал.1 КЗ, а не изписаната в диспозитива на касационното решение дата- 30.12.201 4 г. Допуснатата техническа грешка, с оглед данните по делото и мотивите на решението на ВКС, следва да се отстрани на основание чл. 247 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение,

Цитирани разпоредби

3