Определение № 215 от 02.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 761/2011 г.

Производството е образувано е по молбата на [фирма]-София с вх. № 488/17.І.2012 г., в която се подържа искане за освобождаване на до внесена - по реда на чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК д. т. в размер на сумата от 364 лв. /триста шестдесет и четири лева/, като същата следвало да бъде преведена по с/ка на тази банка със следните данни: I.: и с B.: При преценката си по основателността на искането настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение съобрази следните обстоятелства: В производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, приключило с определение № 871 по настоящето дело от 12.ХІ.2011 г., не е било допуснато касационно обжалване на въззивното определение № 196 на Хасковския ОС от 15.VІІ.2011 г., постановено по ч. гр. дело № 519/2011 г.: за потвърждаване отказ на първостепенния съд да уважи искане на Б. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и на изп. лист срещу длъжника-кредитополучател [фирма]-гр. Х. по реда на чл. 417, т. 2 ГПК за сума в общ размер от 40 001.12 лв. Видно от служебна бележка на счетоводството на ВКС е, че към датата 20.ІІІ.2012 г. сумата от 364 лв. /триста шестдесет и четири лева/, внесена с банково бордеро № г., е налична по с/ка на касационната инстанция за държавни такси. Съгласно чл.чл. 12 и 18 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и на изп. лист се събира д.т. в размер на 2% от интереса, а при касационно обжалване с частна жалба на въззивно определение с което се потвърждава първоинстанционен отказ за снабдяването на заявител с такава заповед и изп. лист: „50% от таксата, дължима за първоинстанционното пр-во, върху обжалваемия интерес” т.е. 1% от таксата,внесен при подаване на заявление по чл. 410 или по чл. 417 ГПК. В заключение, тъй като правилата на частното касационно обжалване не предвиждат отделно закрито пр-во за преценка по допускането му и не се дължи внасяне на първоначална и последваща /допълнителна/ държавна такса, а само на една такса в размер на 1% върху интереса, довнесената такава д.т. от Б.-молител в размер на сумата 364 лв. в случая се явява неизползвана. С оглед изложеното искането на [фирма] – София за връщане на до внесената с бордеро № ••••••••••.Х.2011 г. държавна такса в размер на 364 лв. /триста шестдесет и четири лева/ ще следва да бъде уважено. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение