Решение № 2649 от 21.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7943/2018 г.

Решение № 2649 от 21.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7943/2018 г., VIII о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Мегатакси 91999" ЕООД София, представлявано от В. Паров срещу Решение № 3050/08.05.2018 г., постановено по адм. дело № 1591/2018 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № Р-22002216006061-091-001/12.10.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 174/02.02.2018 г., издадено от Директор на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, относно увеличение на финансовият резултат на дружеството за 2015 г., по ЗКПО и установените допълнителни задължения за корпоративен данък в размер на 331. 62 лв. и съответни лихви. В касационните жалби са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони. Сочи се на първо място че съдът неправилно не е приел възражението на дружеството че при повторната ревизия, която се явява тази с издаденият и обжалван РА е влошено положението на жалбоподателят, тъй като с първоначалната ревизия е бил увеличен финансовият резултат със сума в размер на 26 141. 46 лв., а с настоящият РА със сумата от 77 978. 49 лв. На второ място се сочи че неправилно съдът не е отчел че с влязъл в сила ревизионен акт на дружеството е отречено начисляване на ДДС върху наем на автомобили а с настоящият е приел наличието на отдадени под наем автомобили и не начисляване на данък върху тях. На трето място се сочи, че неправилно съдът е приел че се следва прилагане нормата на чл. 122 от ДОПК, тъй като органа е определил приходи по особеният ред и към тях е добавил чрез механичен сбор и декларираните в ГДД приходи на дружеството, като недопустимо е смесил двата подхода и по този начин неправилно е определил и данъчната основа. На четвърто място се сочи че неправилно съдът е интепретирал фактите по делото, като се установява от доказателствата че посоката на финансовият поток е обратно приетото от съда, като РЛ би направило разходи за да ползва лиценза на "Мегатакси 2000" ЕООД, а не приходи от несъществуващи наемни отношения. Претендира се отмяна на решението и постановяване на акт по съществото на спора, с който да се отмени оспореният РА, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- гр. София, чрез процесуалният си представител оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението на АССГ. Претендира се юристконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, с доводи, че съдебното решение не страда от пороци налагащи отмяната му. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по съществото си е неоснователна. Административният съд София-град е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № Р-2002216006061-091-001/12.10.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с решение № 174/02.02.2018 г., на директора на "ОДОП"-София. Същият е издаден в изпълнение на решение № 1415/17.06.2016 г., на директора на "ОДОП-София, като ревизията е осъществена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК и с него за ревизираната 2015 г. са определени задължения по ЗКПО в размер на 331. 62 лв. и съответна лихва за забава. В оспореното съдебно решение, решаващият съд е възприел доводите на ревизиращият екип в следното: видно от сключен между РЛ и "Мегатакси 2000" ЕООД договор за сътрудничество и съвместна дейност от 15.01.2015 г., "Мегатакси 2000" ЕООД предоставя за ползване своите договорни отношения с дружество "За едно евро" ООД описани в договор а франчайз сключен между страните, за ползване от страна на РЛ на 23 бр., автомобила собственост на РЛ, за извършване на таксиметров превоз от "Мегатакси 2000" ЕООД, като РЛ се е договорило да заплаща всички възникнали разходи на "Мегатакси 2000" ЕООД свързани с експлоатацията на предоставените 23 бр. автомобили. По делото е представен договор за франчайз от 14.09.2015 г., сключен между "За едно евро" ООД и "Мегатакси 2000" ЕООД, като първото юридическо лице предоставя на второто правото временно и възмездно да ползва търговското му име, фирменият знак, и дизайна на означение на телефонните номера за връзка с диспечерският пункт. Било установено, че 21 бр. автомобила собственост на РЛ използват телефонна централа, радио връзка и логото на фирма "За едно евро" ООД чрез сключени франчайз договор с "Мегатакси 2000" ЕООД. Данъчният орган по отношение предоставените от РЛ автомобили извършил експертиза с която да се определи месечната наемна цена на един автомобил за периода януари-август 2015 г. в размер на 664 лв. без ДДС и е приел че след подписване на договорите за франчайз и издаване на съответно разрешение за таксиметров превоз на всеки един автомобил, "Мегатакси 2000" ЕООД вече е наело процесните автомобили и ги е експлоатирало по предназначение именно на датата на издаване на процесното разрешение. Прието е че РЛ е отдало под наем своите автомобили и има задължение да издава фактури за извършените от него доставки. Прието е че РЛ е реализирало доходи от източник в страната – отдаване под наем на собствено движимо имущество – таксиметрови автомобили без да отчита приходи от тази дейност и попада в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, като предвид изготвеното заключение на експертизата по делото са установени неотчетени приходи в размер на 77 978. 49 лв., и е увеличил финансовият резултат а дружеството за 2015 г., с тази сума, определил е данъчна основа в размер на 3 316. 21 лв. и следващ се корпоративен данък в размер на 331. 62 лв. За да отхвърли жалбата на дружеството решаващият съд в мотивите на съдебното решение подробно е установил и изложил фактическата страна по спора, като са обсъдени и събраните по делото писмени доказателства. На първо място съдът е приел че актът е издаден от компетентен орган, в писмена форма и са спазени процесуалните правила при издаването му, както и, че не са налице пороци обосноваващи нищожността на обжалвания акт. Съдът е приел че са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК поради наличие на укрити приходи от дружеството, изразяващи се в неотчитане на отдадени под наем таксиметрови автомобили. Съдът е посочил в съдебният си акт че на РЛ е издаден РА № Р-22002216005945-091-00/07.04.2017 г., влязъл в сила, с който са установени на РЛ задължения по ЗДДС февруари-април 2015 г., във връзка с констатации за сключени договори за наем на ДМА, като е приел че при липса на доказателства за изменение на облигационните отношения между РЛ и "Мегатакси 2000" ООД липсва основание да се приеме че отдаването на ДМА от РЛ към "Мегатакси 2000" ЕООД не е продължило и през следващите месеци на 2015 г. Съдът не е кредитирал представените към жалбата приемо-предавателни протоколи подписани между "Б. Л. Лизинг" АД и РЛ тъй като са били представени в административното производство и е налице противоречие между тях относно пробега на автомобилите и тъй като тези протоколи обективират факти от действителността съществували към момента на съставянето им който е преди ревизията и противоречията в тях водят до извод, че тези представени към жалбата са съставени за изхода на спора пред съда и не отразяват фактическата действителност и въз основа на това е приел изводите на ревизиращият орган, че през периода февруари-август 2015 г., "Мегатакси 2000" е извършвало таксиметрова дейност с автомобили отдадени от РЛ. Решаващият съд е счел за неоснователен довода на дружеството-жалбоподател, че с настоящият РА му е влошено положението в противоречие на чл. 155, ал. 8 от ДОПК, тъй като правилото на разпоредбата се прилага само в рамките на едно производство т. е. приложимо е при съпоставката между властническото волеизявление, обективирано в РА и това, обективирано в решението на директора при последващо обжалване на РА по административен ред. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. За да постанови своя акт, решаващият съд след задълбочен анализ на събраните по делото доказателства е установил наличието на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, а имено: наличие на данни за укрити приходи или доходи. Този извод на съда се подкрепя от събраните писмени доказателства, които недвусмислено водят до извод че РЛ е отдало под наем собствените си 23 бр. таксиметрови автомобили на "Мегатакси 2000" ЕООД, което е имало сключен договор за франчайз с "За едно евро" ООД, като е ползвало търговското му име, фирменият му знак и телефонната му централа. Правилно съдът е посочил че датата от която следва да се счита че автомобилите са отдадени и за тях се дължи заплащане на наемна цена е датата на която е издадено разрешението за извършване на таксиметров превоз, като размера на наемната цена е установен с неоспорена оценителна експертиза. Правилно решаващият съд не е кредитирал представените с жалбата до съда приемо-предавателни протоколи с които жалбоподателят се опитва да докаже отрицателен факт, а именно че не е извършвана таксиметрова дейност, тъй като са налице извършени добавки в пробега на автомобилите – в протоколите представени пред ревизиращият орган такъв пробег не е отбелязан, докато в документите представени пред съда такъв е отбелязан. Настоящата касационна инстанция изцяло приема доводите на решаващият съд за наличие на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, предвид на факта, че касаторът не успял да докаже противното, в съгласие с нормата на чл. 124 от ДОПК, която изрично посочва че констатациите в извършена ревизия по особеният ред се считат за верни до доказване на противното. Доказателства за противното не са представени от страна на дружеството-жалбоподател. Довода в касационната жалба че е налице смесване на двата способа за определяне на данъчната основа – едновременно по общият ред и по този на чл. 122 от ДОПК е неоснователен. Видно от РД е че данъчната основа на ревизираното лице е определена именно по особеният ред на чл. 122, ал. 2 от ДОПК като е извършен анализ на относимите към случая обстоятелства и данъчният орган не е добавил декларираните приходи в ГДД към установената данъчна основа, а последната е изчислена само на база неотчетените приходи от отдадените под наем таксиметрови автомобили за процесният период. Неоснователен е и довода на касатора, че съдът не е интерпретирал правилно фактите по делото, като е приел че дружеството е получило приходи от таксиметрова дейност, като посоката на движение на паричните средства е обратна - дружеството получава приходи от шофьорите на такси, които използват колите и те са отчетени, а на дружеството чийто лиценз и лого се ползва се плаща лицензионна такса. Такива констатации не са направени нито в обжалваният РА, нито в обжалваното съдебно решение. Доходите на ревизираното дружество, които са приети за неотчетени, са от отдадени под наем автомобили, а не от таксиметрова дейност, както се сочи в касационната жалба. Именно неотчитането на доходи от отдадените под наем автомобили е причината за провеждане на ревизионно производство по особеният ред и издаване на РА, а не както се сочи от касаторът че това са доходи от таксиметрова дейност. Неоснователен е и последния довод в касационната жалба, че с обжалваният РА му е влошено положението в противоречие с нормите на ДОПК. Разпоредбата на чл. 155, ал. 8 от ДОПК забранява на решаващият орган да изменя ревизионният акт във вреда на жалбоподателят, докато нормата на чл. 160, ал. 7 от ДОПК се забранява на съдът да извършва такива действия със съдебният си акт. В конкретният случай не се оспорва че на настоящият касатор е издаден РА № Р-22220216000158-091-001/17.06.2016 г., който е бил отменен и преписката върната за извършване на повторна ревизия с решение № 1415/17.06.2016 г., като са му е бил увеличен финансовият резултат със сума в размер на 26 141. 46 лв. Видно от процесният обжалван РА, издаден след изпълнение на отменителното решение на решаващият орган по чл. 155, ал. 2 от ДОПК, на дружеството е увеличен финансовият резултат за същият период със сума от 77 978. 49 лв. т. е. в по-голям размер. Следва да се има в предвид, че правилото на чл. 155, ал. 8 ДОПК се прилага само в рамките на едно производство, т. е. важи при обжалване на един ревизионен акт, но не и в случаите, при които РА е отменен по административен ред и преписката е върната за извършване на нова ревизия, тъй като в този случай е издаден нов акт, който подлежи на самостоятелно обжалване, както и правилно е заключил АССГ в оспореното съдебно решение. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, обжалваното съдебно решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от делото се следват съдебни разноски за юристконсултско възнаграждение на ответната страна в размер на 300 лв. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение