Определение № 124 от 21.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4089/2021 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от А. Т. Д. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат С. против въззивно решение № 18 от 27.05.2021г. по в.гр.д. № 140 по описа за 2021г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено решение № 52 от 8.01.2021г. по гр.д.№ 1502/2020г. на ОС Варна като е развален сключения с н.а.№ ..., т.6, рег.№ ..., д.№ .. от 22.12.2014г. договор за покупко-продажба, с който А. Д. е продала на М. Й. Г. имот с площ от 864кв.м., ведно с всички приращения за сумата от 36 000лв., по предявения иск с правно основание чл.189, вр.чл.87, а3 ЗЗД, осъдена е А. Т. да заплати на всеки един от М. Г. и Н. Г. сумите от по 18 000лв., представляващи по 1/2ид.ч.от заплатената продажна цена, 714.30лв., представляващи по 1/2ид.ч.от заплатените разноски за нотариалното изповядване на сделката, ведно със законната лихва, считано от 3.07.2020г., както и по 2 541лв., представляващи по 1/2ид.ч.от заплатените разноски в производството по гр.д.№ 1459/2016г.на ВРС, ведно със законната лихва, считано от 3.07.2020г., на основание чл.189, ал.1,изр.2 вр.чл.55, ал.1, изр.3 ЗЗД и са присъдени разноски. Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Въззивният съд е преценил предявения иск за основателен пред вид осъществената евикция - ищците са съдебно отстранени от имота след успешно проведен срещу тях ревандикационен иск, като в същото производството е участвала и ответницата като подпомагаща страна. Съобразявайки нейната обвързаност с мотивите на постановеното решение, факта, че не е налице хипотезата на чл.191, ал.2 ЗЗД и че по делото не е установено купувачите да са знаели по време на продажбата за правата на третото лице, съдът е уважил предявените искове. От представените справки от Агенцията по вписванията е приел за установена липсата на данни за конкуриращи права върху имота за периода 1.06.2006г.- 22.12.2014г. Исковата молба на третото лице за установяване на собствеността върху имота /“Илюминейтид“/, подадена на основание чл.108 ЗС, е вписана едва на 14.04.2016г., т.е.след сделката. Ищците са добросъвестни и имат право да получат платената от тях продажна цена, разноските и стойността на другите установени вреди. В представеното изложение, касаторът се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като поставя следните три въпроса: 1.За задължението на въззивния съд да се произнесе по всички наведени доводи, твърдения, възражения на страните, съобразно ангажираните по делото доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, 2. Следва ли да се приеме, че евинцираният купувач е бил добросъвестен и не е знаел за чуждите права върху продадената вещ, ако от обстоятелствата по делото се установява, че не е извършил всяка възможна проверка, за да се убеди в правата на продавача? и 3. Следва ли съдът да изследва и да се произнесе дали евинцираният купувач е извършил всяка възможна проверка, за да се убеди в правата на продавача и какво следва да обхваща тази проверка, включително следва ли да възложи извършването й на нотариус или нотариусът е длъжен служебно да извърши такава? Позовава се на противоречие с приетото в решения по гр.д.№ 3620/2020г.на І г.о., гр.д.№ 1872/2010г.на ІV г.о., гр.д.№ 3155/2020г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 4762/2014г.на ІІІ г.о. и ТР по т.д.№ 1/2013г.на ОСГТК на ВКС. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от М. Г. и Н. Г., чрез процесуалния им представител адвокат Ж., с който се оспорват както нейната допустимост, поради липса на посочените касационни основания, така и нейната основателност. Считат постановения въззивен акт за правилен. Претендират направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800лв., реалното извършване на които установяват с представен договор за правна защита и съдействие от 4.10.2021г., в който сумата е отразена като „заплатена изцяло и в брой на 4.10.2021г.“ Имайки пред вид гореизложените мотиви и след преценка на наведените от касатора основания за допустимост, настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване първо поради нерелавнтност на поставените въпроси и второ поради липса на предпоставките на посочените специални основания, съобразно дадените указания в ТР № 1/2010г.по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС.Съображенията: Въззивният съд е изпълнил задължението си да се произнесе по всички наведени доводи, твърдения, възражения на ответника, включително и това за евентуалната недобросъвестност на ищците, обсъждайки ги съобразно ангажираните по делото доказателства, разгледани в тяхната съвкупност. Вярно е, че недобросъвестността е абсолютна пречка за възникване на правото на търсене на отговорност за съдебно отстранение, но в случая такава не е установена, както пред вид гореописаните мотиви на съда за липса на данни за конкуриращи права върху имота за релевантния период, надлежно вписани в Агенцията по вписванията, така и поради липса на каквито и да са ангажирани по делото доказателства, установяващи подобен факт. Чл.192, ал.1, изр.1 ЗЗД ограничава договорната отговорност на продавача само до иска за връщане на платената цена, когато купувачът е знаел – към сключване на договора- че трети лица притежават правото на собственост или други вещни права върху имота. Законът, обаче, не презумира това знание. Продавачът е този, който следва да докаже, че купувачът е знаел за правата на третото лице преди сключването на договора. В случая подобни доказателства не са ангажирани. Затова поставените от касатора въпроси с № 2 и № 3, доколкото не са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд, не са от значение за изхода на спора и не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост. Същите съдържат условие, което не е установено по делото - че от обстоятелствата по делото се установява, че купувачът не е извършил всяка възможна проверка, за да се убеди в правата на продавача и затова са ирелевантни. Съответно, след като не дава отговор на релевантни за спора въпроси, посочената от касатора съдебна практика е несъотносима и не може да обоснове специалните основания за допустимост, на които той се позовава. С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл.78, ал.3 ГПК, ответната страна има право да получи установените като реално направени разноски, които в случая възлизат на 800лв.