Решение № 21 от 29.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 798/2009 г.

Решение № 21 от 29.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 798/2009 г., II г. о., ГК, докладчик председателя Златка Русева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. С. В. и М. П. Д. против решение № VI-8 от 25.02.2002 г. на Бургаски окръжен съд, постановено по гр. д. № 821/2008 г. по описа на същия съд, с което е оставено в сила решение № 840/31.07.2008 г. по гр. д. № 1990/2007 г. по описа на Бургаски районен съд, в обжалваната му част. Касационното обжалване е допуснато поради наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Материалноправният въпрос от значение за изхода на делото касае приложението на разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от ЗТСУ (отм.), която въвежда изключение от правилото на чл. 56 от ЗТСУ (отм.). В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като се иска отмяна на въззивното решение. Ответникът по касационната жалба Г. Д. В., в писмения си отговор, счита касационната жалба са неоснователна и моли същата да се остави без уважение. Върховният касационен съд, ГК, състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид доводите на касаторите и извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 от ГПК приема следното: Касационната жалба е постъпила в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК и е процесуално допустима. Подадената касационна жалба е неоснователна. Ищците И. С. В. и М. П. Д., в качеството си на наследници на общия наследодател П.05.12.2001 г., твърдят че са съсобственици на недвижим имот: дворно място от 1140 кв. м, съставляващо парцел **** в кв.33 по плана на с. В. при описани граници, заедно с построената в същото жилищна сграда и навес, който имот наследодателят придобил по силата на дарение съгласно нотариален акт № 78, т.II, нот. дело № 547/1984 г., направено от неговия баща Д, като от този момент имотът е владян от последния не само в описаните граници, но и като негова неразделна част са били оградени и владяни 250 кв.м от съседния в западна посока парцел ****, собственост на ответниците Г. Д. В. и Д. П. В., придобит в собственост на основание договор за покупко-продажба от 17.03.2000 г. от продавачите Д. В. И. и М. Г. И., съгласно нотариален акт № 158, т.I н.д. № 112/2000 г. по опис на нотариус М. И., рег № 257 със съдебен район Бургаски районен съд, като ищците след смъртта на наследодателя продължили да владеят и понастоящем гореописаната реална част от имота на ответниците, поради което искат да се приеме за установено по отношение на последните, че са собственици по давностно владение и при условията на чл. 79 от ЗС във връзка с чл. 200 от ЗУТ на описаните реално определени части от имота. Видно от данните по депозираното заключение на вещо лице В. Г. (лист 109 от делото) по назначената съдебно-техническа експертиза, действащият регулационен план на с. В. е одобрен със заповед № 1561/27.04.1938 г., като първоначално сегашните имоти на ищците и на ответниците са представлявали общо дворно място, за което е бил отреден парцел **** в кв. 33, който впоследствие е разделен на три новообразувани парцела I-164-понастоящем собственост на ответниците, ХI-164-понастоящем собственост на ищците и ХV-164 в кв.33, като реално отграничената процесна част от УПИ * с описаните в заключението граници възлиза на 325 кв.м, И вещото лице посочва, че е възможно от урегулираната квадратура на УПИ ХI-164 заедно с реално отграничените 325 кв.м от съседния УПИ I-164 да се образува самостоятелен парцел ****ри условията на чл. 200 от ЗУТ, както е показано на приложената към заключението скица. По делото са събрани доказателства, свидетелски показания, които въззивният съд е кредитирал, от които може да се направи извод, че наследодателят на ищците и самите те са владяли претендираната част от имота на ответниците, които показания кореспондират с установеното от вещото лице, че има следи от съществувала ограда, като споровете за процесната част и преместването на тази ограда е станало през 2004 г. За да отхвърли предявения иск, въззивният съд, макар че е приел за установено, че намерението за своене на тази процесна част от имота е налице от 1984 г. и същото да е упражнявано през целия период, съобразно събраните по делото доказателства, предвид забраната за придобиване на реално определени части от парцели до влизане в сила на ЗУТ - 31.03.2001 г., за тях не е текла придобивна давност, а след това през 2004 г. ответниците се противопоставили на това владение, като преместили оградата и давността е била прекъсната. Наред с това, съдът не е възприел доводите на ищците за присъединяване на владението им към това на общия наследодател на страните Д че последният е придобил по давност имота още преди влизане в сила на ЗУТ, тъй като последният се легитимира като собственик на имот, съгласно цитирания нотариален акт № 108, т.I, дело № 205/1964 г., което не може да се отрази на владението на наследодателя на ищците. Хипотезата на чл. 181, ал. 1 от ЗТСУ (отм.) на която се позовават касаторите, предвижда че изтеклата до влизане в сила на този закон придобивна давност върху реално определени части от дворищнорегулационни парцели запазва действието си, ако частите, предмет на владението, и останалите части могат да бъдат обособени в самостоятелни парцели по правилата на действащите досега или съгласно ЗТСУ и ППЗТСУ. Съгласно данните по експертизата, депозирана по делото (лист 109 от делото) на вещо лице В. Г. е възможно от урегулираната квадратура на УПИ ХI-164, собственост на ищците, настоящи касатори, заедно с реално отграничените 325 кв.м от съседния УПИ I-164 да се образува самостоятелен парцел, както е показано на приложената към заключението скица. Правилото на чл. 181, ал. 1 от ЗТСУ (отм.) изисква, освен възможността за образуване на самостоятелен парцел **** реално владяната част от парцела, също така упражненото владение върху тази част, което за да породи правните последици на придобивна давност, да е изтекла до влизане в сила на ЗТСУ-01.06.1973 г. Практиката на ВКС по приложението на тази разпоредба е именно свързана със запазване действието на придобивната давност върху част от парцел ****ри условията на чл. 181, ал. 1 от ЗТСУ (отм.), ако е изтекла, без да е прекъсвана до влизане в сила на Закона за териториално и селищно устройство. Ето защо, правилно въззивният съд е приел, че за ищците, настоящи касатори, е останало недоказано твърдението за владение за себе си продължило 10 години до влизане в сила на ЗТСУ, тъй като техния наследодател П е придобил имота по силата на дарение извършено с нотариален акт № 78 от 13.03.1984 г. (лист 4 от делото), направено от неговия баща Д, безспорно след влизане в сила на ЗТСУ, когато е установил и владението върху дарения имот, което според касаторите включва и установяване на такова върху претендираната процесна реална част от парцел ****. При съставянето на този акт за дарение на описания недвижим имот, дарителят Д. В. И., баща на общия наследодател на ищците П на първия ответник Г. Д. В., се легитимира като собственик по силата на нотариален акт № 108, т.I д. № 205/1964 г., като според данните на съдебно-техническата експертиза, действащия регулационен план на с. В. е одобрен със заповед № 1561/27.04.1938 г. и първоначално сегашните имоти са представлявали общо дворно място, заснето с пл. № 164, за който е бил отреден парцел **** в кв.33, на който имот съответно към 1964 г., с посочения нотариален акт като собственик се легитимира Д. В. Г., а впоследствие, както се сочи в експертизата парцел **** е разделен на три новообразувани парцела - I-164, който през2000 г. е продаден на ответниците от Д. В. и М. Г. по силата на нот. акт № 158/2000 г., парцел ****дарен на наследодателя на ищците по силата на нот. акт № 78/1984 г. от баща му Д. В. и парцел **** в кв.33 по плана на с. В. Следователно, установеното владение към момента на влизане в сила на ЗТСУ - 01.06.1973 г. върху целия имот пл. № 164, за който е отреден парцел **** в кв.33, като липсват данни към кой момент са били образувани трите нови парцела, е упражнявано безспорно от Д. В. И. и последният към този момент се е легитимирал като собственик на целия имот, тъй като по представените по делото доказателства, първото отчуждаване на част от този имот, а именно на парцел **** е извършено през 1984 г. от последния по силата на направеното дарение на наследодателя на ищците П. При това положение, правилно е възприето от въззивния съд, като краен извод, неоснователността на предявения иск и постановеното решение по спора се явява правилно и законосъобразно. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд