Решение № 4944 от 07.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10568/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Електроразпределение Юг" ЕАД /ЕР Юг, дружеството/ срещу Решение 24432 от 15.07.2025 г., постановено по адм. д. № 254/2025 г. по описа на Административен съд София-град. Със съдебното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № Ж-913 от 27.11.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 22, ал. 1,5 и 7 от ЗЕ, вр. чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.13 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката на Ер Юг са дадени задължителни указания във връзка с жалбата на К. Н. К.. Касаторът "Електроразпределение Юг" ЕАД, чрез процесуален представител, твърди, че решението е неправилно, по съображения, които следва да се квалифицират като такива за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдебният акт не е надлежно мотивиран. Изтъква се, че КЕВР не може да се намесва в договорни отношения. Излагат се съображения по приложението на нормативната уредба и практиката на Комисията. Иска се отмяна на обжалваното решение и прекратяване на производството по жалбата на К. К.. Претендират се разноски. Ответникът Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът К. Н. К. не взема становище. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадени при спазване на процесуалните изисквания за нейната допустимост. Съдът е установил от фактическа страна, че административното производство е започнало по жалба на К. К., за неизпълнени задължения на Ер Юг по Договор за присъединяване № 4518079 от 08.08.2022 г. за обект „Жилищна сграда - промяна на броя на фазите и завишаване на мощност" с един брой бъдещи потребители, [УПИ], [населено място]. Дружеството е посочило в изисканото от КЕВР становище, че в процеса на подготовка и съгласуване на инвестиционните проекти за изграждане на нова кабелна линия НН се е оказало, че големината на улицата не позволява изграждането на линията; предприети са действия по изграждане на нова кабелна линия, която да използва вече съществуващото трасе. С оспореното пред АССГ решение на КЕВР са дадени указания: 1.До края на календарната 2024 година „Електроразпределение Юг“ ЕАД да изпълни задълженията си по чл. 4 от Договор за присъединяване № 4518079/08.08.2022 г.;2.В едноседмичен срок след приключване на дейностите по т. 1 „Електроразпределение Юг“ ЕАД да представи на Комисията доказателства за изпълнението им. КЕВР е достигнала до извода, че от събраните и разгледани по преписката факти и обстоятелства срокът по чл. 4.5. от договора от шест месеца за изграждане и въвеждане в експлоатация на присъединителните съоръжения започва да тече съобразно записаното в чл. 4.6.1., а именно от датата на заплащане от страна на клиента на дължимата цена за присъединяване на обекта му и в срока, посочен в чл. 6.1., чл. 6.2. и чл. 6.3. от Договора, т.е. най-късно от 09.09.2022 г. Съдът е приел, че по преписката не са представени доказателства за наличие на някоя от посочените в чл. 4.6.2. от Договора и чл. 4.2.1. от Търговските условия предпоставки, обуславящи удължаване на срока от шест месеца за изграждане и въвеждане в експлоатация на присъединителните съоръжения. Поради това срокът за изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване е изтекъл на 08.02.2023 г. От правна страна съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган в кръга на възложените му правомощия, в изискуемите форма, кворум и мнозинство, при изяснени факти и правилно приложение на материалния закон. Съдът е изложил мотиви относно компетентността на Комисията и относно задълженията на страните по договора, като е споделил крайните правни изводи на КЕВР и е счел дадените указания за законосъобразни. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е формирал правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост. Съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на административното и съдебно производство. Въз основа на тяхната правилна преценка съдът е формирал правни изводи, които надлежно е мотивирал. Ползвателите на мрежи и съоръжения разполагат с различни правни средства за защита на правата си и те избират кое от тези правни средства да изберат, като сезират било административния орган със специална компетентност КЕВР, било гражданския съд. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗЕ регулаторният орган разглежда жалби на потребители срещу лицензианти във връзка с изпълнение на лицензионната дейност. Редът за разглеждане на жалбите е този, предвиден в Наредба № 3/2013 г., като в чл. 142, ал. 1, т. 1 е посочено, че комисията разглежда жалби на ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на преносни и разпределителни мрежи, свързани с изпълнението на задълженията им по Закона за енергетиката. Законът не прави разграничение дали се касае за задължения, произтичащи пряко от закона или от договори, сключени в изпълнение на Закона за енергетиката и подзаконовите актове по приложението му. Присъединяването на потребители към разпределителните мрежи е част от лицензионната дейност, поради което правилни са изводите, че Комисията е действала в рамките на предоставената компетентност. Съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЕ операторът на електроразпределителна мрежа е длъжен да присъедини всеки обект на клиент на електрическа енергия, разположен на съответната територия, който: 1. има изградени електрически уредби в границите на имота си, отговарящи на техническите норми и на изискванията за безопасна работа; 2. е изпълнил условията за присъединяване към преносната, съответно разпределителната мрежа, и 3. е сключил писмен договор за присъединяване с оператора на електропреносната мрежа, съответно с оператора на електроразпределителна мрежа, по цена за присъединяване, определена съгласно съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Условията и редът за присъединяване към електропреносната и електроразпределителна мрежа и за сключване на договорите се уреждат с наредбата по чл. 116, ал. 7 ЗЕ. Разпоредбата на чл. 116, ал. 3 ЗЕ изрично предвижда, че операторът на електроразпределителна мрежа е длъжен да извършва разширението и реконструкцията на съответната електроразпределителна мрежа, свързани с присъединяването на обекти на производители, до мястото на присъединяването. Електроразпределителното дружество не е изпълнило това свое задължение, като не е осигурило изграждането на съответното трасе НН до мястото на присъединяването, съгласно договора. В същия липсва условие за изменение на устройствен план или получаване на разрешение за строеж за отклонението от мрежата до мястото на присъединяване. Изцяло във възможностите на дружеството е било да съобрази от какви съоръжения ще се нуждае за да извърши присъединяването до момента на подписване на договора. Нещо повече, правилно е съобразен фактът, че полагането на нов кабел НН в съществуващо трасе е започнало и очевидно разрешение за строеж не е било необходимо. Поради това правилни са изводите на съда относно осъществените от КЕВР правомощия по чл 22, ал. 5 ЗЕ и дадените указания по приложението на закона, съобразени с цитираната нормативна уредба. По тези съображения настоящата съдебна инстанция намира, че сочените отменителни основания не са налице, изводите на първоинстанционния съд са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички относими доказателства, при съобразяване на спецификата на процедурата и при правилно тълкуване на относимите правни норми от материалния закон. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото е неоснователно. На КЕВР се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение