Определение № 332 от 28.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4353/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на А. Б. М. – починал на 01.10.2021 г., и заместен в процеса от правоприемниците му В. В. М., В. А. М., Ц. Б. М. и Б. Б. М., съответно негови съпруга, син и внуци, срещу въззивното решение № 874 от 20 юли 2021 г., постановено по в.гр.д. № 783/2021 г. по описа на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 260033 от 5 януари 2021 г., постановено по гр.д. № 4982/2019 г. по описа на Софийски градски съд, за отхвърляне на предявения от М. срещу Е. Ц. Г. – М. иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на суми в общ размер от 130000 лева. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В срока за отговор Е. Ц. Г. – М., с адрес в населено място, представлявана от адв. В. Б., възразява срещу допускането на касационното обжалване и поддържа становище за неоснователност на жалбата по същество. Претендира съдебно-деловодни разноски. С определение № 42 от 10 февруари 2022 г., постановено по настоящото дело, касационният съд конституира в правата на починалия касатор наследниците му по закон, като им указа да заявят дали поддържат касационната жалба. С молба вх. № 1721/22.02.2022 г. Ц. Б. М. заявява, че не поддържа подадената касационна жалба и иска прекратяване на касационното производство по отношение на себе си. С молба вх. № 2319/15.03.2022 г. Б. Б. М., представляван от адв. С. З. – особен представител, също заявява, че не поддържа касационната жалба. Насрещната страна Е. Ц. Г. – М. не възразява срещу прекратяването на касационното производство по отношение на Ц. М. и Б. М.. Предвид това, настоящият състав е десезиран и производството по делото следва да се прекрати по отношение на тези страни. С молба вх. № 1931/01.03.2022 г. В. В. М. и В. А. М. заявяват отказ от предявените искове на основание чл. 233 ГПК. Касационният съд, като взе предвид, че отказът от иск изхожда от легитимирана страна и е процесуално допустим при всяко положение на делото без съгласието на насрещната страна, счита, че с депозираната молба е десезиран от разглеждането на спора и по отношение на тези двама касатори. Предвид това, на основание чл. 233, изр. трето ГПК, постановените решения в частта им по исковете на В. М. и В. М. следва да бъдат обезсилени, а съдебното производство по делото - прекратено. С оглед изхода на спора пред първата и въззивната инстанции, които са се произнесли относно отговорността за разноските на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, и тъй като разрешението по отговорността за разноските при отхвърляне на иска намира приложение и при отказ от иска, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК в настоящото производство следва да се присъдят единствено своевременно поисканите и сторени разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, които са в размер на 1000 лева съгласно представения с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие от 25.10.2021 г., като конституираните в производството наследници на мястото на починалия касатор следва да заплатят разноски в размери, съобразно наследствените си квоти, а именно: В. В. М. и В. А. М. по 333,34 лева, а Ц. Б. М. и Б. Б. М. по 166,67 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,