Определение № 60114 от 23.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2276/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 2766/01.04.2021 г. на Ц. И. Ц. и Е. К. Ц. срещу определение № 46/15.03.2021 г., постановено по гр. д. № 3888/2017 г. на ВКС, I г.о., с което е оставена без разглеждане молба на Ц. Ц. вх. № 1180/02.02.2018 г. за допълване, на основание чл. 151 ГПК, на протокола от проведено на 22.01.2018 г. заседание по гр. д. № 3888/2017 г. на ВКС, I г.о. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на определението. Жалбоподателите считат за неправилен изводът на ВКС, че молбата е просрочена съгласно чл. 151 ГПК, поради което е недопустима, както и че не е било необходио обсъждане дали е налице правен интерес по чл. 151 ГПК, когато е налице приключващ делото съдебен акт (в случая решение по молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответниците по жалбата „Мойра“ ООД, [община] и Министерството на регионалното развитие и благоустройството не са представили писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: В обжалваното определение съставът на ВКС, I г.о., е приел, че подадената от Ц. И. Ц. молба за допълване на протокола от проведеното на 22.01.2018 г. заседание по гр. д. № 3888/2017 г., образувано по молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е недопустима, тъй като същата е подадена след изтичане на предвидения в чл. 151, ал. 1 ГПК едноседмичен срок. Едноседмичният срок по чл. 151, ал. 1 ГПК за допълване или поправяне на протокола е изтекъл на 01.02.2018 г. (четвъртък), а молбата е подадена на 02.02.2018 г. (петък). Подаването на молбата след срока по чл. 151, ал. 1 ГПК е обстоятелство, което само по себе си поражда недопустимост на същата, поради което не е необходимо да се обсъжда въпросът налице ли е правен интерес от производство по чл. 151 ГПК, когато е постановен приключващ делото съдебен акт - в случая постановено решение по молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Частната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати. Определението, с което е оставена без разглеждане молба вх. № 1180/02.02.2018 г., не е от категорията на актовете, подлежащи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Допустимостта на частната жалба се определя от характера на обжалвания акт съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК, т. е. в случаите, в които определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и когато обжалването е изрично предвидено в закона. Обжалване на определението на съда по чл. 151 ГПК не прегражда развитието на делото по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не препятства развитието на съдебното производство. Освен това в процесуалния закон не е налице изрично предвидена възможност за самостоятелното му обжалване. В този смисъл е и практиката на ВКС (определение № 281 от 15.06.2015 г. по ч. гр. д. № 1593/2015 г. на ВКС, I г. о.; определение № 663 от 14.12.2015 г. по ч. т. д. № 3340/2015 г. на ВКС, I т. о. и др.). По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.